Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

Здесь есть возможность читать онлайн «Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Труд, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Остатъкът от деня: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Остатъкът от деня»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.

Остатъкът от деня — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Остатъкът от деня», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Мисля, че е получил удар — обади се мисис Мортимър. — Два случая съм виждала през живота си и смятам, че е удар. — След тези думи тя заплака. От нея се носеше задушлива миризма на мазнина и печено месо. Обърнах се и казах на мис Кентън:

— Моментът е много печален. Въпреки всичко аз веднага трябва да сляза долу.

— Разбира се, мистър Стивънс. Ще ви уведомя, когато лекарят пристигне. Или пък ако настъпят някои промени.

— Благодаря, мис Кентън.

Бързо се спуснах по стълбите и стигнах навреме, за да видя как господата се насочват към пушалнята. Лакеите ме погледнаха с облекчение и аз незабавно им дадох знак да заемат местата си.

Каквото и да е ставало в банкетната зала, след като съм излязъл, сега цареше истински празнична атмосфера. Всички стояха на групи, смееха се и се потупваха по гърбовете. Мистър Луис, доколкото успях да разбера, вече се беше оттеглил в стаята си. Проправях си път сред гостите със стъкленица портвайн на таблата. Тъкмо доливах чашата на един господин, когато някой се обади зад гърба ми:

— А, Стивънс, значи се интересуваш от риби, така ли?

Обърнах се и видях младия мистър Кардинал, който щастливо сияеше насреща ми. Аз също му се усмихнах и казах:

— Риби ли, сър?

— Като малък имах най-различни тропически риби в един аквариум. Беше си доста сериозна колекция. Ей, Стивънс, добре ли си?

— Много добре, благодаря, сър — отвърнах и отново му се усмихнах.

— Както правилно забеляза, май наистина ще трябва да се върна тук през пролетта. Сигурно имението е страхотно красиво тогава. Последния път, когато идвах, мисля, че пак беше зима. Стивънс, наистина ли си добре?

— Да, сър, много съм добре, благодаря.

— Да не би да си болен?

— Не, разбира се. Моля да ме извините, сър.

Продължих да сервирам портвайн на гостите. Зад гърба ми избухна силен смях, след което чух гласа на свещеника от Белгия: „Това си е чиста ерес! Стопроцентова ерес!“ Усетих как някой ме докосна по лакътя и като се обърнах, видях лорд Дарлингтън.

— Стивънс, добре ли си?

— Да, сър. Чувствам се отлично.

— Приличаш на човек, който плаче.

Засмях се, извадих кърпичка и бързо избърсах лицето си.

— Много съжалявам, сър. Напрежението от тежкия ден, изглежда, си е казало думата.

— Да, наистина здравата поработихме.

В този момент някой заговори негова светлост. Канех се да продължа да обикалям стаята, но забелязах, че мис Кентън ми дава знаци през отворената врата. Запътих се натам, ала преди да успея да стигна, мосю Дюпон ме дръпна за ръката.

— Иконом — рече той, — би ли уредил да ми сменят превръзките? Отново изпитвам нетърпими болки.

— Да, сър.

Закрачих към вратата, но забелязах, че мосю Дюпон ме следва. Обърнах се и казах:

— Ще се върна и ще ви намеря, сър, веднага щом подсигуря необходимото.

— И моля те, побързай. Много ме боли.

— Да, сър. Съжалявам, сър.

Мис Кентън все още стоеше на прага на пушалнята. Когато се появих, тя се запъти към стълбището. С учудване установих, че вече не бързаше. Обърна се и отрони:

— Мистър Стивънс, много съжалявам. Баща ви почина преди около четири минути.

— Разбирам.

Тя погледна ръцете си, после вдигна очи към лицето ми.

— Мистър Стивънс, моите съболезнования — промълви. — Ще ми се да можех да кажа нещо.

— Не е необходимо, мис Кентън.

— Доктор Мередит все още не е пристигнал. — Тя за миг наведе глава и изхлипа. Почти веднага обаче възвърна самообладанието си и ме попита с овладян глас: — Ще се качите ли да го видите?

— Точно сега съм много зает, мис Кентън. Може би след малко.

— В такъв случай, мистър Стивънс, ще ми позволите ли да му затворя очите?

— Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако го сторите, мис Кентън.

Тя се отправи към стълбите, но аз я спрях.

— Мис Кентън, моля ви, не си мислете, че постъпвам непристойно, като не се качвам да видя починалия си баща. Той самият би предпочел първо да изпълня задълженията си.

— Разбира се, мистър Стивънс.

— Ако постъпя по друг начин, чувствам, че ще го предам.

— Разбира се, мистър Стивънс.

Обърнах се, все още с портвайна върху подноса, и отново влязох в пушалнята. Сравнително тясното помещение приличаше на гора от черни фракове, посивели коси и дим от пури. Проправях си път между господата и се оглеждах за празни чаши, които да долея. Мосю Дюпон ме потупа по рамото и попита:

— Иконом, погрижи ли се за моите превръзки?

— Много съжалявам, сър, но точно в този момент не можем да ви бъдем полезни.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Остатъкът от деня»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Остатъкът от деня» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Остатъкът от деня»

Обсуждение, отзывы о книге «Остатъкът от деня» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x