Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

„Изразиха се доста мнения, които индиректно или направо критикуваха — думата е прекалено мека, — критикуваха външната политика на моята страна.“ Французинът замълча отново. На лицето му бе изписано сурово изражение. Дори човек можеше да си помисли, че с ядосан. „През тези два дни чухме няколко изчерпателни и много интелигентни анализа на сегашната безкрайно сложна ситуация в Европа. Ала нито в един от тях, държа да подчертая, не се долавяше разбиране на причината, поради която Франция е възприела подобно отношение към своята съседка. Обаче — той вдигна пръст — сега не е моментът за тези дебати. Между другото, аз съзнателно се въздържах от тях и през изминалите два дни, защото бях дошъл предимно да слушам. И нека да ви кажа, че някои от аргументите, които чух, ми направиха дълбоко впечатление. Но колко дълбоко, може би ще попитате.“ Погледът на мистър Дюпон почти лениво обходи лицата, вперени в него. Най-после той заговори отново: „Господа… и дами, моля за извинение, много мислих по тези въпроси и сега искам откровено да споделя с вас, че въпреки оставащите различия между мен и мнозина от тук присъстващите, засягащи интерпретацията на онова, което действително се случва в Европа в момента, въпреки тях, що се отнася до основните въпроси, повдигнати в тази къща, аз съм убеден, господа, убеден съм в тяхната справедливост и практичност.“ Шепот на облекчение и ликуване обиколи масата, ала този път мосю Дюпон леко повиши глас и го заглуши с думите си: „Щастлив съм, че мога да уверя всички тук, че ще дам моя, макар и скромен, принос и ще съдействам за известна промяна във френската политика в духа на всичко онова, което се каза. И ще положа сериозни усилия това да стане преди конференцията в Швейцария.“

Последва взрив от аплодисменти и видях как лорд Дарлингтън и сър Дейвид се спогледаха. Мосю Дюпон вдигна ръка, въпреки че не беше ясно дали по този начин благодареше за аплодисментите, или се опитваше да ги прекрати.

„Но преди да продължа с благодарностите към нашия домакин, лорд Дарлингтън, има една дреболия, от която искам да облекча съвестта си. Някои може би ще кажат, че не е възпитано така да се облекчаваме точно на масата. — Последва бурен смях. — Аз обаче държа да съм откровен в тези неща. Както е наложително публично и най-официално да изразя признателността си към лорд Дарлингтън, който ни събра и безкрайно много допринесе за царящия в момента дух на единство и добра воля, така, убеден съм, се налага открито да заклеймя всеки, който е дошъл тук да злоупотребява с гостоприемството на нашия домакин и да влага енергията си единствено в опити да сее недоволство и подозрителност. Такива хора са не само обществено несъвместими, в духа на днешния ден те са и изключително опасни.“ Залата отново потъна в гробна тишина. Мосю Дюпон продължи спокойно, ала решително. „Единственият въпрос, който искам да задам на мистър Луис, е следният. До каква степен неговото противно поведение илюстрира отношението на сегашната американска администрация? Дами и господа, нека сам се постарая да дам отговора, защото не бива да се разчита на верен отговор от страна на човек, показал такъв висш пилотаж в измамата през последните няколко дни. И така, ще се опитам да се досетя. Разбира се, Америка не е безразлична дали ще й бъде изплатен дългът, в случай че се замразят германските репарации. Аз обаче имах възможност през последните шест месеца да обсъждам този въпрос с няколко изключително високопоставени американски администратори и съм останал с впечатлението, че мисленето в тази страна е много по-далновидно от това на техния тук присъстващ сънародник. Всички ние, които болеем за бъдещото добруване на Европа, трябва да сме спокойни от факта, че сега мистър Луис — как да се изразя? — едва ли е факторът, какъвто е бил някога. Може би ще ме сметнете за твърде груб, че изричам тези неща открито. Истината, дами и господа, е, че съм прекалено жалостив. Защото ще се въздържа да споделя какво този господин ми говореше — за всички вас. Без да споменавам за нетактичността и безочието, с които го правеше. Но стига укори. Дойде време да благодарим. Нека всички ние, дами и господа, вдигнем чаши за лорд Дарлингтън.“

Докато говореше, мосю Дюпон нито веднъж не погледна към мистър Луис, а и всички останали, когато седнаха след наздравицата за домакина, прилежно отбягваха да извръщат очи в неговата посока. Известно време цареше неловко мълчание, най-после американецът се изправи на крака. По устните му играеше обичайната приятна усмивка.