Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Разбира се - отвърна той. Сякаш не приличаше много на себе си в този момент. Придърпа я към тялото си и забързано плъзна длан отвътре по бедрото й. - Обичам те до полуда, скъпо мое момиче.

- Прощаваш ли ми?

Вниманието му вече бе заето с друго.

- Разбира се. - Спусна устни към шията й и леко я захапа. - Казах ти. Просто не обичам изненади.

- Май ще се извие буря. - Джоунс Уелсеца погледна барометъра, закачен отстрани до вратата на столовата, запали нова цигара и престорено потръпна. - Усещам я вътре в мен. Такова напрежение - ще избие нанякъде, нали?

- Какво мислиш, че беше това сутринта? Шотландска мъгла ли?

- Наричаш онова буря? Това беше пръдня в чаена чаша. Говоря за истинска буря, момчета. Бясна като ядосана жена, от която ти настръхва косата и която ти отмъква и разкъсва панталона, преди да успееш да кажеш: „О, стига, скъпа. Нарекох те с нейното име само на майтап“.

От няколко различни хамака се разнесе гръмогласен смях. Никол, легнал в своя, чу звука, който напомняше за далечен предвестник на бурно небе. Джоунс имаше право. Щеше да има буря. Чувстваше се напрегнат, нервен, сякаш е изпил твърде много чаши арабско кафе. Или поне си казваше, че е заради бурята.

Мислено Никол отново си представи онова бледо лице, озарено от луната. Нямаше покана в погледа й, нито кокетство. Тя не беше от жените, които смятат флиртуването за компенсация на положението си на омъжени. Но имаше нещо в погледа й. Някакво разбирателство помежду им. Връзка. Тя го познаваше. Това усещаше той.

- О, за бога - каза той гласно, докато сваляше крака от хамака. Нямаше намерение да казва нещо, затова се почувства неловко, когато стъпи долу.

- Какво има, Никол, скъпи? - Джоунс Уелсеца остави писмото си. - Някой да не ти е вързал корсета прекалено стегнато днес? Не си арестувал достатъчно мъже напоследък, а?

Никол затвори очи. Смъдяха и го дразнеха. Въпреки умората, сънят му убягваше. Преследваше го денем, понякога му се струваше, че ще го улови. После, когато се отпуснеше, дрямката му се изпаряваше и оставаше онзи образ зад затворените му клепачи. И една болка в душата! „Как мога да мисля така?“, питаше се той. „Тъкмо аз.“

- Главоболие - каза той сега, докато разтриваше челото си. - Както сам каза. От налягането е.

Струваше му се, че вече не може да изпитва никакви чувства. Че е толкова шокиран от ужасите на войната, от загубата на толкова близки около него, че както мнозина, се е затворил в себе си. Сега, принуден да се вгледа внимателно в поведението си, смяташе, че вероятно никога не е обичал жена си, че вместо това е следвал течението, поддал се е на общото мнение, че трябва да се ожени. Haлагаше се - след като тя бе разкрила последиците от онова, което бяха направили. Жениш се, раждат ти се деца и остаряваш. Жена ти става кисела заради липсата на внимание; ти се превръщаш в огорчен и затворен в себе си човек, оплакващ загубените си мечти; децата порастват и се изнасят от дома, като си обещават, че няма да повторят същите грешки. Няма място за мечти и алтернативи. Просто продължаваш напред. Може би, мислеше си той в най - мрачните си мигове, му беше трудно да признае, че войната го е освободила от всичко това.

- Знаеш ли, Ник, огнярите подхвърлиха, че ще правят парти тази вечер. След като нещата улегнаха малко. - Потупа стената до себе си. - Трябва да се отбележи, че изглежда жалко, толкова много жени да пропуснат удоволствието от доброто старо флотско гостоприемство. Мислех да се отбия по-късно.

Никол се пресегна за ботуша си и се зае да го лъска.

- Ти си прасе - отбеляза той.

Джоунс Уелсеца изгрухтя доволно.

- И какво лошо? - каза той. - Онези, които не искат да опитат от уелските прелести, явно са наистина влюбени в мъжете си. Прекрасно. Онези, които сметнат, че морският въздух... - Тук той вдигна вежди. - ...им е отворил апетита, вероятно и бездруго е нямало да се сдържат дълго.

- Не бива да го правиш, Джоунс. Всички са омъжени, за бога.

- И съм почти сигурен, че някои вече са доста по-малко омъжени, отколкото при отплаването. Чу за случката на Б палуба, нали? А пък аз бях на пост пред 6Е снощи. Онова момиче с русата коса е истинска напаст. Направо не ме остави на мира. Все излизаше и влизаше... „Ооо, само ще ида до банята“, а нощницата й - разтворена. Убеден съм, че ние, мъжете, сме истинските жертви в тези ситуации. - Той потрепна с мигли.

Никол отново се зае с ботушите си.

- Стига, Никол. Не се прави на много женен и високоморален пред нас. Само защото ти си доволен да живееш по правилата, не значи, че останалите не можем да се позабавляваме малко.