Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Мисля, че трябва да ги оставите на мира - заяви той и се престори, че не чува груповото освиркване, което последва думите му. Имаше все по-голяма липса на уважение към жените, дори и сред мъжете, които бе смятал за почтени, което го притесняваше.

- Аз пък мисля, че трябва да се стегнеш малко. Лидърс ще дойде, нали, момко? И Брент и Фартинг, също. Ела с нас - така можеш да си сигурен, че ще се държим прилично.

- Дежурен съм.

- Разбира се. Притиснат до стената на онова спално помещение, заслушан как момичетата вътре пъшкат страстно. - Той се засмя и скочи обратно в хамака си. - О, хайде стига, Никол. И на пехотинците им е позволено да се веселят понякога. Виж... мисли за това, което правим, като за вид услуга. Забавляваме съпругите на империята, благото на нацията.

Джоунс отдаде преувеличено чест и се облегна назад. Докато Никол измисли подходящ остроумен отговор, той в бе заспал, стиснал едва-едва запалена цигара в ръката си.

Мъжете се боксираха на самолетната палуба. Някои оградил ринг на мястото, където бяха стояли „корсарите" и сега Денис Тимс методично пребиваше с юмруци един от моряците. Голият му торс бе като стегнат блок от жилави мускули и той се движеше без никаква грация или ритъм в ринга. Беше като автомат, машина за унищожение, юмруците му удряха безмилостно, докато залитащият препъващ се млад моряк накрая падне и бива изтеглен в безсъзнание през въжетата. След четири рунда победите му изглеждаха толкова неизбежни, че събраните наоколо мъже и жени трудно намираха ентусиазъм да му ръкопляскат.

Франсис, която не искаше да гледа, стоеше с гръб към тях. Тимс, размахал юмруци, прекалено много й напомняше за нощта на „неприятния инцидент“ с Джийн. Имаше нещо смущаващо в силата на удара му, в жестоко стиснатите му челюсти, докато нападаше бледия си противник, от което ставаше студено дори в тази жега. Беше се запитала, когато двете с Джийн сядаха заедно, дали да не се оттеглят заради момичето. Но безспорният интерес на Джийн бе доказателство, че е била твърде пияна онази вечер, за да знае какво е видял Тимс или какво е направил някой друг изобщо.

- Дано не се разгорещят прекалено - каза сега Джийн, настанявайки се по-удобно на мястото до Маргарет. Явно й беше трудно да седи на едно място. През последния час непрекъснато обикаляше напред-назад между ринга и столовете на палубата. - Не сте ли чули? Водата е свършила.

Маргарет я погледна сепнато.

- Какво?

- Не водата за пиене, а помпата не работи както трябва и няма да има за пране, за миене на коси и всичко останало, докато не я поправят. Само за крайни нужди. Можете ли да си представите? В тази жега! - Тя размаха ръка пред лицето си. Казвам ви, в банята имаше истински бунт. Онази Айрийн Картър може и да е дама от висшето общество, но само да я бяхте чули, когато спря водата на душа й. Даже Денис щеше да се изчерви.

През изминалата седмица Джийн си бе върнала доброто настроение дотолкова, че неспирното й и предимно лекомислено бъбрене сякаш бе придобило нова сила.

- Знаете ли, че Ейвис ще се бори с Айрийн за титлата Кралица на „Виктория“? Следобед ще има конкурс за най-хубави крака. Ейвис е успяла да убеди офицера да й позволи да слезе при багажа и да си вземе оттам най-хубавите обувки. С десетсантиметрови токчета в тъмнозелен сатен, които да отиват на банския й.

- Ооо.

Тимс удари противника си с ъперкът, последван от ляво кроше и отново удар отляво.

- Добре ли си, Меги?

Франсис подаде на Маргарет сладоледа, който държеше в протегнатата си ръка вече няколко секунди, без да я забележат, като размени кратък поглед с Джийн.

- Не е нещо, свързано с бебето, нали?

Маргарет се обърна към тях.

- Не, добре съм. Честно.

Не искаше да погледне никого в очите.

- О, Денис отново победи. Ще видя дали някой не иска да се обзаложи с мен. Казвам ви, никой не ще да приеме залог срещу него. Не и както я кара. - Джийн стана, изпъна полата си и отиде при другите зрители.

Маргарет и Франсис останаха да седят мълчаливо, стиснали сладоледите си. В далечината забелязаха някакъв танкер да минава по линията на хоризонта и двете го проследиха с поглед, докато вече не се виждаше нищо.

- Какво е това?

Маргарет погледна писмото, което стискаше в ръка, явно едва сега осъзнаваше, че името на адресата се вижда ясно.

Франсис не каза нищо, но в очите й се четеше въпрос.

- Във водата ли... щеше да го хвърлиш?

Маргарет се загледа в тюркоазените вълни.

- Би било... хубаво. Имах един пациент, чиято любима жена беше загинала при бомбардировка в Германия. Написа й прощално писмо, което сложихме в бутилка и пуснахме зад борда на болничния кораб.