Джоджо Мойс - Корабът с булките

Забеляза с тревога, че и свещеникът е там, а после разпозна служителката от женския корпус, която бе попаднала на тях в онази нощ в машинното отделение. Температурата сякаш спадна рязко и тя потрепери.

Джийн местеше очи от едно мрачно лице към друго и трепереше конвулсивно.

- Нещо е станало с него, нали? - каза тя. - О, боже, ще ми кажете, че нещо е станало с него. Добре ли е? Кажете ми, добре ли е той?

Капитанът размени кратък поглед със свещеника и после пристъпи напред, за да подаде на Джийн телеграма.

- Много съжалявам, скъпа - каза той.

Джийн погледна телеграмата, после отново вдигна очи към капитана.

- М... X... Това X ли е? - Тя следеше с пръст буквите по листа. - А? Ти ми я прочети - каза тя и я бутна към Франсис. Ръката й трепереше толкова силно, че хартията прошумоли.

Франсис я хвана, като продължаваше да стиска с другата си ръка тази на Джийн. Хватката на момичето бе толкова силна вече, че усети как кръвта се задържа в пръстите й.

Разбра съдържанието на телеграмата секунда преди я прочете на глас. Думите се откъснаха от устните й като тежки камъни:

- „Чух за поведението ти на борда. Няма бъдеще за нас. - Тя преглътна. - „Не идвай, не си желана.“

Джийн се вторачи в телеграмата, после във Франсис.

- Какво? - възкликна тя в тишината.

После помоли:

- Прочети я отново.

Франсис много искаше да може да смекчи някак удара от тези думи.

- Не разбирам - отрони Джийн.

- Новините се разнасят по корабите - обади се тихо служителката от женския корпус. - Някой сигурно е казал на някой от другите самолетоносачи, докато бяхме в Цейлон.

- Но никой не знаеше. Освен теб...

- Когато говорихме с началниците на съпруга ти, за да потвърдим телеграмата, те казаха, че той е бил доста разстроен от новината за бременността ти. - Тя спря за миг. - Доколкото разбирам, според посочените от теб дати, би било невъзможно той да е бащата. - Жената говори с такава жестокост, помисли си Франсис, сякаш се радва, че е намерила и още нещо, с което да измъчва Джийн. Сякаш „Не идвай, не си желана“ не беше достатъчно съсипващо, Джийн бе пребледняла.

- Но аз не съм бременна... тоест...

- Мисля, че предвид обстоятелствата, той смята, че това е без значение.

- Но аз не съм имала възможност да му обясня. Трябва да говоря с него. Разбрал е всичко погрешно.

Франсис се намеси.

- Не беше нейна вината. Наистина. Беше недоразумение По лицето на жената се четеше, че е чувала това много пъти. Мъжете просто изглеждаха притеснени.

- Съжалявам - обади се капитанът. - Говорихме с Червения кръст и ще бъде уредено връщането Ви в Австралия. Ще слезете на брега в...

Джийн с яростта на вихрушка се нахвърли на жената от корпуса, размахала свити юмруци.

- Кучка! Проклета стара кучка! - Преди Франсис да успее да се намеси, тя вече бе ударила няколко пъти жената по главата. - Отмъстителна стара кранта! Само защото не си могла сама да си намериш някого! - крещеше тя. Не обръщаше никакво внимание на мъжете, които се опитваха да я издърпат настрани, нито на молбите на Франсис.

- Не съм направила нищо! - викаше тя през сълзи, докато Франсис и свещеникът я държаха за ръцете и я възпираха с усилие. - Никога нищо не съм сторила! Трябва да кажете на Стан!

Въздухът сякаш бе свършил в стаята. Дори капитанът изглеждаше шокиран. Беше се дръпнал настрани.

- Да ги отведа ли, сър? - Морякът бе влязъл в кабинета, забеляза сега Франсис.

Джийн утихна изведнъж.

Капитанът кимна.

- Най-добре. Ще наредя някой да поговори с Вас за... взетите мерки... малко по-късно. Когато нещата... се успокоят.

- Сър - заговори Франсис, задъхана и стиснала треперещото момиче в прегръдките си. - С цялото ми уважение, сър, постъпвате много несправедливо с нея. - Виеше й се свят от цялата жестокост на ситуацията. - Тя беше жертва в случая.

- Ти си сестра, а не адвокат - просъска жената от корпуса, притиснала ръка към окървавената си глава. - Видях ви. Или си забравила?

Беше прекалено късно. Докато Франсис извеждаше Джийн от кабинета на капитана, подкрепяна - или може би задържана - от другата страна от моряка, успя да чуе, въпреки хлипането на Джийн, гласа на жената:

- Не мога да кажа, че съм изненадана - продължаваше да мърмори тя с кисел и самодоволен глас. - Казаха ми още преди да тръгнем. Предупредиха ме, може да се каже. Тези австралийки всички са една стока.

Ако получите личните вещи на роднина или приятел от военноморските сили, това не означава, че е загинал или е изгубен в боя... Хиляди мъже, преди да бъдат прехвърлени отвъд океана, опаковаха най-ценните си вещи и помолиха да бъдат изпратени у дома. Официалният съвет е: „Доставката на колет не е причина за тревога, освен ако не е придружена от информация в писмо или телеграма към най-близките му от официалните власти.