Джоджо Мойс - Корабът с булките

Ейвис пресметна колко време им оставаше, преди да наложи да станат и да се върнат у дома. Ако тръгнеха в рамките на час, вероятно щяха да успеят да минат за малко и през зоологическата градина, за да не се налага лъже къде са били. Майка й сигурно щеше да зададе някакъв неудобен въпрос за тигрите от Суматра или нещо подобно.

Иън се бе унесъл в сън, преметнал едната си ръка върху тялото й. Сега отвори очи.

- За какво мислиш?

Тя бавно завъртя глава, докато лицата им се оказаха само на сантиметри разстояние.

- Мислех си, че вероятно не биваше да правим това до първата ни брачна нощ.

- Не казвай това, прекрасна моя. Не бих могъл да чака толкова.

- Толкова ли трудно би било?

- Скъпа, знаеш, че имам позволение да остана на брега само четиридесет и осем часа. Не беше ли по-забавно това, отколкото всякакви планове за цветя и шаферки, и какво ли не?

Ейвис тайничко си помисли, че вероятно щеше да хареса да се суети с цветя и шаферки, но не искаше разваля момента, затова се усмихна загадъчно.

- Господи, обичам те.

Усети думите му върху кожата си, сякаш той й даваше частица от себе си дори и с дъха си. Тя затвори очи, наслаждавайки се на всяка една.

- И аз те обичам, любими.

- Нали не съжаляваш? - попита той.

- Че ще се омъжа за теб ли? - Очите й се разшириха.

- Че направихме... нали знаеш. Нали не съм те наранил или нещо такова?

Беше я заболяло малко, ако трябваше да е честна. Но не и толкова, че да поиска да спрат. Сега се изчерви, шокирана от нещата, които бе направила, и колко лесно му се бе отдала. Винаги бе подозирала, съдейки от казаното от майка й, че ще бъде нещо, което трябва да изтърпи. „Спящия звяр“, го наричаше майка й. „Най-добре да го оставиш да спи, колкото може по-дълго“, бе я посъветвала мъдро тя.

- Нали не си мислиш нищо лошо за мен сега... - прошепна тя, - ...след като ти позволих... - Тя преглътна с мъка. - Искам да кажа, не съм сигурна дали е трябвало да ми хареса толкова...

- О, скъпото ми момиче, не! Господи, не, прекрасно е, че ти хареса. Всъщност това е едно от нещата, които обичам в теб, Ейвис. Иън я прегърна силно и заговори в косата й: - Ти си чувствено създание. Свободен дух. Не си като английските момичета.

Свободен дух. Бе повярвала в този свой нов образ, обрисуван от Иън. В един момент, малко по-рано, докато стоеше гола и притеснена пред него, той й бе казал, че е богиня, най-съблазнителното момиче, което някога е виждал и, и още нещо, което я бе накарало да се изчерви, докато той я гледаше със замъглени от възхита очи, и тя бе осъзнала, че решително се стреми да се превърне в съблазнителна богиня, макар в действителност да искаше да се наметне с халата си.

Това означава, че той е подходящият мъж за мен, казваше си тя. Кара ме да искам да съм по-добра, отколкото съм.

Навън движението по улиците се оживяваше. Някъде долу, под отворения прозорец, се затръшна врата на кола и някакъв мъж се развика настоятелно: „Дейви, Дейви“, явно без да му обърнат внимание.

- Значи - подхвана тя, като разплете крака от неговите и се извъртя така, че да се надвеси над него, донякъде все още шокирана от усещането за голата му кожа до нейната. - Ти наистина, наистина много ме обичаш, нали?

Той й се усмихна, с коса, сплескана от възглавницата. Тя реши, че никога не е виждала по-красив мъж в живота си.

- Нужно ли е да питаш?

- И никога не бих могла да сторя нещо, с което да те разстроя или подразня, нали?

- Не би могла - потвърди той, докато се протягаше към нощното шкафче за цигара. - Невъзможно.

- И искаш да бъдеш с мен завинаги?

- Повече дори. За вечни времена.

Тя си пое дълбоко дъх.

- Тогава ще ти кажа нещо, а ти няма да ми се сърдиш.

Той издърпа цигара от пакета с белите си зъби и за миг замълча, като използва ръката, с която я бе прегърнал през врата, за да заслони пламъка на запалената клечка.

- Хм?.....попита той. Меко облаче синкав дим се издигна в неподвижния въздух до главата й.

- Ще се оженим.

Той я изгледа за миг. Очите му се усмихнаха.

- Разбира се, че ще се оженим, патенцето ми.

- Утре.

Не й се искаше да си спомня подробно за случилото после. За това как бръчиците край очите му се бяха задълбочили и изражението му вече не бе толкова нежно. За това как недотам „Спящия звяр“ внезапно бе заспал дълбоко,

- Какво?

- Уредила съм всичко. Запазих час при мировия съдия. Ще се оженим утре. В гражданския регистър на улица „Колинс“. Мама, татко и Дийна ще присъстват, а семейство Хендърсън се съгласиха да ни бъдат свидетели. - После продължи, понеже той не каза нищо. - О, скъпи, не ми сърди. Не можех да понеса мисълта пак да заминеш и да сме само сгодени. И си помислих, че след като ме обичаш и аз те обичам, и само искаме да бъдем заедно, няма никакъв смисъл да чакаме месеци наред. А и нали каза, че си получил разрешение от командира си.