Джоджо Мойс - Корабът с булките

От време на време през полуотворената врата долиташе звук от отминаващи стъпки или изблик на смях, дочуваше се тих разговор, накъсан от дискретни възклицания на изненада. Жегата от предишните дни бе попреминала с кратката буря, извила се в ранните часове на утрото, и обитателките на женските каюти отново се бяха оживили: много от тях бяха излезли да се насладят на по-свежия въздух. Но нищо от това не смущаваше, изглежда, двете останали съпруги от 3Г, които бяха вглъбени в едностранчив разговор с хора, намиращи се далеч от борда на „Виктория“.

...скъпи, предвид обстоятелствата, ми се струва доста лекомислено да пиша това. Затова просто ще ти кажа, че те обожавам и много се радвам, че това бебе е само наше. Че ще го отгледаме заедно, него или нея, а не разделени, както сме сега, от безкрайната водна шир. И че не мога да си представя по-прекрасен баща от теб.

Понякога можеш да страдаш толкова силно, да бъдеш погълнат от собствената си мъка толкова дълбоко, че да ти е трудно да видиш кое е правилно. Още по-трудно е да го направиш.

Но снощи осъзнах едно: дори след всичко, което се случи, ти никога не би направила онова, което сторих аз. Разликата е в това, че ти би искала хората да са щастливи, доколкото им е възможно. Още по-трудно е да пиша, без да чувствам разкаяние.

- Ейвис обади се Маргарет, - имаш ли попивателна хартия?

- Ето - Ейвис се наведе надолу. - Вземи този лист. А имам други.

Нагласи полата си и отново се намести, като със свободната ръка погали корема си.

...затова ще пиша на Лети и ще и кажа истината. Че татко, макар че никога няма да обикне друга жена, както обичаше теб, заслужава да има компания. Някой да се грижи за него. Най-сетне осъзнах, че няма нужда да пазя онзи идеален образ, който съм си изградила за вас двамата. Няма нужда да изпитвам гняв към нея, задето е била влюбена в него през всичките тези години. Мога само да й съчувствам, че е пропиляла годините си в чакане на някого, когото знае, че не може да има. Дори не е опитала да има.

Знам, че ще се съгласиш с това, мамо. Но мисля, че Лети, след всичките си години самота, заслужава да бъде обичана.

- Ще се кача горе да поседя малко на палубата. Имаш ли нещо против да те оставя тук с Моди?

Ейвис вдигна поглед към Маргарет, която стоеше до вратата, стиснала написаното си писмо в ръка. Очите й изглеждаха, помисли си Ейвис, малко зачервени. Но пък с тази ужасна синя рокля, която сигурно носеше вече десети ден, и с подпухнали глезени, очите й сигурно бяха последната й грижа.

- Разбира се, няма проблем - отвърна тя.

- Сега не е толкова зле горе, след като жегата отмина. Ейвис кимна и след като вратата се затвори след Маргарет, продължи да пише:

Много е странно, може би дори ще ти се стори глупаво, но знаеш ли, Иън? Беше ми притеснено да споделя с теб. Знам, че не обичаш много изненадите, но това е наистина много специална изненада, нали? Разбира се, би било хубаво, ако можехме да имаме малко време само за нас двамата, но след като бебето се роди, можем да наемем детегледачка и двамата с теб да си бъдем както в Австралия - само че с едно сладко малко бебче, което да обичаме. Знам, че някои мъже се оплакват от липса на внимание от страна на съпругите си, когато се появят децата, но, скъпи, искам да те уверя, че АЗ НЕ СЪМ ТАКАВА. Никое бебе не може да застане между мен и теб.

Ти си първи в сърцето ми и винаги ще бъдеш. Важното е да бъдем заедно. Винаги така ми казваше. Пазя тези мисли в сърцето си всяка минута от всеки ден. Важното е да бъдем заедно.

Твоя, Ейвис

Ейвис се облегна на койката си, заслушана в далечното бучене на корабните двигатели, в откъслечните съобщения по радиоуредбата, виковете на момичетата, ангажирани в нещо на горната палуба. Сложи запечатаното писмо върху гърдите си, стиснала го с две ръце, и мислено се върна назад.

Обичайното време за напускане на стаята беше единайсет преди обед, но понеже беше война, а и нуждите бяха други, беше наясно, че дори и след два и петнайсет следобед нямаше вероятност да бъдат притеснени от някоя камериерка. Хотел „Флауър Гардън“ в Мелбърн, както и много други местни хотели в тези дни, беше твърде ангажиран с така наречените „удължени посещения“. Толкова удължени всъщност, че доста често двойките не си правеха труда да остават през нощта. Беше напълно възможно много от тях и да не са семейни двойки. Защо иначе да им трябва хотелска стая? Обяснението за „съпругите“, които са дошли специално за среща с мъжете си от корабите, звучеше неубедително дори за най-наивните. Но с толкова много войници в града, а и с военните нужди, собствениците на хотели бяха достатъчно прозорливи да схванат, с малко гъвкавост и леко затваряне на очите могат да продължат да печелят доста пари.