Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Само се постарай единствено пехотинците да са тук горе - нареди той на Добсън. След това, докато доброто му настроение възпираше болката в крака, той бързо тръгна към стаята си.

Тази нощ, мислеше си след това Франсис, бе най-забележителното нещо в цялото плаване. И не само за нея, а и за повечето жени. Може би беше свързано с факта, че всички бяха заедно, със свободата и сладкото усещане за простора на морето и небето след толкова дни на задушаваща жега и задълбочаващо се лошо настроение. Сега се чувстваха ободрени. Откритата палуба ги правеше за кратко равни и обезсмисляше кликите, които превръщаха в изпитание живота сред толкова много жени.

Ейвис, която през последната седмица я бе игнорирала, бе прекарала няколко часа в завързването на нови приятелства с момичетата наоколо, като се възползваше от новото си положение на бременна съпруга. Маргарет се бе притеснявала известно време за Мод Гон, но бе успокоена от Франсис, която под някакъв претекст успя да слезе долу и бе заварила кучето да спи спокойно. След двайсетина минути и Маргарет бе заспала, изтощена, и сега хъркаше тихо, обърната на лявата си страна, а огромният й корем закрит с много тънка мъжка риза, бе подпрян на възглавницата на Франсис.

Франсис се радваше за нея. Бе изпитвала искрено съчувствие към Маргарет, подпухнала и измъчвана от жегата, въртяща се постоянно на леглото си в напразен опит да се настани по-удобно.

Отначало Франсис се бе чувствала леко неудобно в банския си костюм, но заобиколена от разголените крайници и кореми на няколкостотин жени с най-различни форми и размери някои дори в новите миниатюрни бикини, тя скоро разбра, че подобно себевглъбяване е нелепо. Веднъж преодолели шока от това какво охраняваха тази нощ, пехотинците също бяха изгубили интерес; няколко сега играеха на карти върху обърнати щайги близо до мостика, докато други си говореха помежду си, явно забравили за полуголите спящи тела зад гърбовете им.

Дали наистина можеха да са толкова безразлични, чудеше се Франсис. Можеше ли който и да било мъж да се сдържа толкова разумно, заобиколен от толкова много гола женска плът? Но колкото и внимателно да ги наблюдаваше,не можеше да забележи нищо в поведението им, което да оправдае дискомфорта й. Най-накрая и тя бе оставила чаршафа си да се смъкне и се бе поизправила леко, като че давайки възможност на горната част на тялото да улови колкото може повече от бриза, повяващ, над палубата. И когато все пак забеляза един от мъжете да поглежда с копнеж към жените, все още облечен в тропическата си униформа с висока яка, бе принудена да заключи, че вероятно мъжът копнее за прохладата на жените, а не за телата им.

Явно бе поспала няколко часа след полунощ. Повечето жени наоколо спяха дълбоко, след като липсата на сън в последните няколко нощи бе унищожила напълно всякакъв интерес към новото им положение, което иначе би могло да ги държи будни. Но самата тя не можеше да спи; присъствието на толкова много хора я притесняваше. Най-накрая седна и реши благоразумие да приеме будното си състояние, и просто да се наслади на свободата да седи тук навън, без да се страхува, че ще бъде открита. Наметна рамене си с памучния чаршаф и внимателно се придвижи до края на своята групичка, откъдето можеше да зърне пенливата следа, която корабът оставяше в океана. После си намери място далеч от всички и седна, без да мисли за нищо, просто загледана в далечината.

- Добре ли си? - Беше казано тихо, така че само тя да чуе.

Пехотинецът стоеше на няколко стъпки от нея, а лицето му старателно бе извърнато към морето.

- Добре съм - прошепна тя. Тя също гледаше към морето, сякаш по мълчаливо съгласие и двамата се преструваха, че не разговарят.

Той остана на мястото си известно време. Франсис усещаше осезаемо неподвижността на краката му, леко разтворени и напрегнати, сякаш бе готов да скочи срещу някаква невидима опасност.

- Харесва ти тук горе, нали? - попита той.

- Много. Може да прозвучи малко глупаво. Но открих, че морето ме кара да се чувствам... хм, щастлива.

- Не изглеждаше много щастлива по-рано.

Тя се зачуди как е възможно да говори с него по този начин.

- Предполагам, че празнотата ме връхлетя с огромна сила - сподели тя. - Не се чувствах приласкана... както обикновено.

- Хм. - Тя по-скоро усети, отколкото видя кимването му. - Е, морето рядко прави каквото очакваш от него.

Помълчаха малко и Франсис се чувстваше неловко, защото вече не бяха разделени от металната врата. Отначало бе придърпала чаршафа върху раменете си, така че бе почти напълно закрита от него. Сега реши, че това е глупаво, някаква крайна реакция на присъствието му. И го остави да се смъкне до лактите й. Като се изчерви от собствената си дързост.