Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Не и заради мен - каза той. - Не си първият човек, който се нуждае от няколко минути насаме с морето.

„Насаме с морето“? Откъде бе дошло това? Той не говореше така. Тя сигурно го смяташе за глупак с развихрено въображение. В нейната сдържаност имаше нещо, което го караше да заеква така, като идиот.

Но тя сякаш не бе забелязала. Когато се обърна към него, той видя, че очите й са блеснали от сълзи.

- Няма значение - глухо каза тя. - И бездруго не се получаваше тази нощ.

„Какво не се получава?“, искаше да попита той. Но вместо това тихо каза:

- Добре ли си?

- Добре съм - отвърна тя. Изправи се внезапно и започна да изтърсва роклята си от несъществуващ прахоляк, а облаците отново закриха луната и лицето й се скри от погледа му.

Хайфийлд не можа да се сдържи и тайничко се засмя на изражението на Добсън, когато първото момиче излезе на палубата, стиснало завивките си под ръка, облечено в яркорозов бански костюм от две части с безброй къдрички гледка, която по-рано би го накарала да се задави от гняв. Момичето спря до главния люк, погледна тревожно капитана, после, след като той кимна, излезе и направи знак на приятелките си да го последват. Изтича пъргаво по палубата към мястото, което й посочи един пехотинец.

Две други я последваха бързо-бързо, кикотещи се и блъскащи се една в друга под светлината на прожекторите, насочвани към определените им места, както в предишни плавания бяха правили със самолетите. Скоро от отворените люкове започнаха да излизат на тълпи и останалите по-едрите жени, в широки памучни ризи, някои - леко притеснени да се покажат публично в толкова интимно облекло. Капитанът бе казал, че онези, които се чувстват неудобно, могат да останат в спалните помещения, но беше убеден, че в тази непоносима жега повечето ще предпочетат нежния бриз на палубата пред задуха долу. И така се оказа: жените продължаваха да излизат, някои бъбреха други подвикваха, докато се опитваха да нагласят завивките си на пода и разбираха, че явно няма достатъчно място, и с техните различни фигури и ръст, прически и маниери бяха идеален пример за безкрайното разнообразие на женския пол.

Пехотинците щяха да ги пазят. Странно, но това бе сред малкото случаи, когато мъжете не бяха мърморили при новината за допълнителен нощен пост. Хайфийлд наблюдаваше лицата на пехотинците, докато те се движеха по самолетната палуба; дори и те, с непроницаеми лица в други случаи, сега не можеха да сдържат усмивките си и шегите с жените в този невероятен обрат.

- Какво направих? - периодично измърморваше под нос Хайфийлд и докато изричаше думите, собствените му устни се повдигаха в крайчеца в усмивка. Какво, по дяволите?

Една от служителките в женския корпус се появи до рамото му, придружена от Добсън.

- Почти всички се качиха, нали? - попита Хайфийлд.

- Така мисля, капитане. Но се питахме дали не може да настаним някои по-близо до самолетите. Няма място за още доста жени. Мъжете трябва да могат да минават по края на периметъра, а и ако всички искат да се протегнат...

- Не - рязко отсече Хайфийлд. - Искам ги далеч самолетите.

Добсън помълча няколко секунди, сякаш чакаше обяснение. След като такова не последва, той раздразнено изпрати жената да разтърве две момичета, които явно спореха чий е чаршафът в ръцете им. После щеше да каже на колегите си, че сигурно е нещо, свързано с Харт, знаеш си Хайфийлд, че онази работа с „Несломим“ е направил капитана особено чувствителен към риска. Да си мисли каквото си ще, каза си Хайфийлд и приключи въпроса.

Беше почти десет часът, когато и последната булка най сетне излезе на палубата и каютите бяха проверени, за да се види дали ще има още желаещи. Хайфийлд застана пред жените и даде знак за тишина. Постепенно бърборенето на слабо осветената тълпа заглъхна и остана да се чува само далечното бучене на двигателите и шумоленето на вълните ниско долу.

- Исках да ви съобщя няколко правила - каза той, като прехвърли тежестта на тялото си върху другия крак. Погледна пехотинците, строени в идеално права редица вляво. - Да си изясним нещата за тази вечер. Но реших, че е твърде горещо. И ако сами нямате достатъчно здрав разум, че да не паднете от палубата, няма особено голяма надежда за вас, каквото и да ви кажа. Затова само ще ви помоля, както винаги, да не пречите на мъжете да си вършат работата. И се надявам, че това ще ви помогне да спите добре тази нощ.

Думите му бяха посрещнати с весел смях от жените и бурни ръкопляскания. По някои лица се четеше благодарност и това предизвика необичайно стягане в гърдите му. Устните му се извиха в усмивка.