Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Но шегата настрана, как си, стари друже? Чух, че си рил ранен на „Несломим“. Доста шум се вдигна около случая. Разтревожи не малко хора.

- Добре съм.

- Разбира се, разбира се. Човек не бива да живее с миналото, нали? Жалко обаче. Младият Харт служеше при мен преди няколко години. Бях шокиран, когато чух. Чудесен младеж. Изпъкваше сред останалите.

- Да. Да, така е.

- Срещнах жена му веднъж, когато бяхме в Сингапур. Много приятно момиче. Струва ми се, че тъкмо беше родила близнаци. Което ми напомня защо ти се обадих. От Лондон ми телеграфираха сутринта. Казват, че на борда при теб има няколко булки, които са омъжени за мои момчета. Ще плаваме наблизо ден-два и в Лондон смятат, че би било хубаво, ако им позволим радиовръзка. Какво ще кажеш? Смея да твърдя, че за духа на мъжете ще бъде добре да разменят някоя дума с жените си.

- Не знам...

- Е, недей да решаваш на момента. Доколкото разбирам, и бездруго има само няколко. Едва ли ще има цяла орда истерични жени, тропащи на вратата ти. Но ще означава много за моите момчета. И ще ги предпази от неприятности. След няколко дни акостираме в Аден, а винаги е добре да им се припомнят отговорностите им, преди да слязат на брега. - Смехът му бе нисък, гърлен, уверен, че ще бъде разбран.

На долната палуба моряци в тропически униформи разчистваха последните останки от спортния ден - въжета, столове - и от време на време бършеха потта от челата си. Малко по-далеч две жени вървяха бавно към столовата, залязващото слънце галеше лъскавите им фризирани коси. Двете се наведоха да минат под крилото на един самолет и едната протегна тънката си ръка да го докосне, при което бързо я дръпна, сякаш се бе опарила. Смееше се на нещо, казано от другата, закрила уста с ръка.

Зад тях другите бойни самолети стояха наредени по палубата, а от гладките им тела струеше топлина. И те бяха толкова ненужни, колкото и останалата част от кораба.

- Хайфийлд?

- Кажи на твоя помощник-капитан да говори с моя заместник отвърна Хайфийлд, без да откъсва очи от долната палуба. Ще изпратим списък на пътниците, за да ми кажеш с кого искат да говорят твоите момчета. Ще видим дали можем да организираме нещо.

Остави слушалките. После се обърна към радиста. I

- Свържи ме с Главнокомандващия на Британските военноморски сили в Тихия океан. И с отговорника за договора за наем.

Каютата бе празна тази вечер. Ейвис беше на курса по правене на цветя от плат, който явно носеше точки в състезанието за кралица на „Виктория“. След като прецени, че Айрийн Картър е най-големият й враг, тя бе твърдо решена да грабне титлата под носа й.

Джийн, оплаквайки се от смазващата жега и умората oт урока си по четене, бе отишла да гледа филм заедно с две жени от спалното помещение над тях.

Франсис, след като се бе насладила на час самота и се бе погрижила за старото куче, сега се чувстваше изнервена, беше й прекалено топло. В задушното помещение на спалнята им блузата й бе залепнала за кожата, а чаршафите се омотаваха върху дюшека. Отиде до банята и няколко пъти наплиска лицето си със студена вода.

Тъкмо се канеше да излезе от каютата и да иде на самолетната палуба, когато вътре се втурна Маргарет, зачервена и запъхтяна.

- О, мили боже - повтаряше тя, притиснала пухкавата ръка до гърлото. - О, мили боже.

- Добре ли си? - Франсис скочи да й помогне. Маргарет избърса потта от челото си. Червенината се простираше от гърдите към гърлото й. Седна тежко на леглото си.

- Маргарет?

- Викат ме при радиста. Няма да познаеш... ще говоря Джо!

- Какво?

Маргарет я гледаше с широко отворени очи.

- Тази вечер! Можеш ли да повярваш! „Александрия“ явно е съвсем наблизо и можем да ги чуем по радиото, казват, че аз и още пет други жени можем да говорим с мъжете си. Аз съм от късметлийките. Можеш ли да повярваш? Можеш ли?

Грабна кучето от леглото и го зацелува бурно.

- О, Моди, можеш ли да повярваш? Ще говоря с Джо! Тази вечер! - После забеляза отражението си в огледалото, което Ейвис бе подпряла на стената до вратата, и простена: - О, не! Виж ме само. Косата ми винаги пощурява от влагата.

Тя хвана непокорните кичури между пръстите си.

- Не мисля, че ще може да те види по радиото - обади се Франсис.

- Въпреки това искам да изглеждам добре за него. - Маргарет яростно задърпа косата си с четката на Ейвис с отривисти движения, които накараха косата й да се наелектризира още повече и да бухне бунтовно. Тя стисна устни. - Ще дойдеш ли с мен? Чувствам се толкова неуверена - не искам да се изложа. Би ли дошла? - Тя прехапа устни. - Минали са почти три месеца, откакто сме говорили за последен път. И ми трябва някой с мен, който да ми напомня, че не трябва да ругая пред капитана.