Джоджо Мойс - Корабът с булките

Ако не беше твърде студено през нощта, тя оставаше да седи на палубата с часове, четеше книга или списание поглеждаше от време на време да види дали някой няма я забележи от поста си на мостика. Понеже неизменно гледаха към морето, постовите никога не я забелязваха. Сега, в нарастващата жега, тук намираше желания покой; намираше си любимото местенце под един самолет и се наслаждаваше в самота на мекия бриз, на неспирното шумолене на вълните ниско долу, на соления вкус по разтворените й устни. Харесваше й, че може да види от много мили разстояние как се променя настроението на небето, далечна буря, чиято мощ бе нищожна от такова разстояние. Очароваха я залезите, вечното оранжево и синьо, които преливаха едно в друго на хоризонта, докато вече не можеше да се различи къде свършва небето и къде започна морето.

Понякога, ако имаше късмет, виждаше пасаж малки делфини и се смееше с глас, изпълнена с радост от движенията им. Сякаш бяха съучастници с кораба, оглеждаха го, движеха се в пълен синхрон с него. Но предимно лежеше, облегната на едно от колелата на самолета, отметнала назад широкополата си шапка, и просто се взираше в небето. Небе, в което сега нямаше бръмчащи вражески самолети, тихи, зловещи ракети, викове на ранени. Нямаше ги осъдителните погледи на онези, които си мислеха, че я познават. Нищо не стоеше между нея и целта й - никакви планини, нито дървета, сгради. Нито хора.

Нощем насаме тя можеше да се отърси, временно, от миналото и бъдещето. Можеше просто да си седи и да бъде себе си, доволна от факта, че е просто Франсис - съвсем мъничка, незначителна частица насред небето, морето и звездите.

- Е, как е твоят кораб с булките?

Бойният кораб „Александрия“ бе първият британски плавателен съд, с който „Виктория“ сс разминаваше на достатъчно малко разстояние, за да установят радиоконтакт, откакто бяха напуснали Сидни. Но капитан Хайфийлд бе приел обаждането на капитан Едуард Бакстър с доста по-малко ентусиазъм, отколкото при други обстоятелства, понеже предчувстваше как ще протече разговорът.

- Как мина спортният ден? Добсън ми каза, че сте пуснали момичетата да поскачат на дама на борда. Или нещо не съм доразбрал?

Хайфийлд затвори очи, заслушан в далечния смях от другата страна на линията.

Въпреки усилията на всички, спортният ден, по всеобщо съгласие, не можеше да се опише като безспорен успех. Въпреки гладкото като тепсия море, върху чиято повърхност „Виктория“ се носеше толкова плавно, че направо можеше да оставиш монета с ръба настрани върху палубата, хокеят трябваше да бъде прекратен, след като шайбите в три поредни мача изхвърчаха извън борда. Същото стана и с палката при щафетното бягане, при което една булка избухна в сълзи заради виковете и освиркването, последвало грешката й. На друга й пострадаха стъпалата, понеже се опита да спре прекалено късно и се хлъзна опасно далеч напред по палубата, докато не я издърпаха от ръба. Момичетата, отбелязаха офицерите, явно не притежават специалните умения, които са нужни за спортни игри в ограниченото пространство на кораб, дори и толкова голям колкото „Виктория“.

Служителките на женския корпус, доста несговорчиви в жегата, се бяха опитали да разширят зоната за игрите чак до самолетите. Но се бе оказало невъзможно да се подскача безопасно в чувал около самолетите, а и дори след като бяха преместени - повдигнати от подвижния кран или избутани от подсвиркващи моряци, жените, които не бяха свикнали с формите им, непрекъснато се удряха в крилата или се блъскаха в перките. Липсата на асансьорни шахти правеше невъзможно местенето им където и да било другаде. Междувременно, тъй като корабът поддържаше курс през Индийския океан, се бяха озовали насред гореща вълна, при която самолетната палуба акумулираше топлината на слънцето, така че краката им изгаряха, а мнозина сметнаха, че е прекалено топло за тичане; от чешмите течеше гореща вода за пиене и през целия следобед състезателките се оттегляха с извинението, че са изтощени, изгорели от слънцето или с главоболие. Заради непоносимата жега в каютите, всички бяха раздразнителни от това, че не могат да спят. На всичко отгоре две булки - едната, за голямо нещастие, основателка на Библейския клуб - бяха помогнали на приятелка с изкълчен глезен да иде до лазарета. Там доктор Даксбъри, вонящ на алкохол, бил потънал в четиво, което, ако беше в състояние да го направи, сам би определил, в най-добрия случай, като „медицински информативно“. Забравили за глезена, разстроените булки бяха хукнали моментално към отговорника на Червени кръст на борда, за да подадат официално оплакване.