Джоджо Мойс - Корабът с булките

Маргарет улови погледа на Франсис. Може би в него имаше и благодарност или нещо друго.

- Не съм ли ви разказвала? Наистина? О, това беше най-хубавият ден в живота ми. Е, с изключение на сватбения, разбира се. Това винаги е най-хубавият ден за едно момиче, нали така? А в нашия случай не можахме да направим сватба, каквато обичайно бих очаквала - предвид положението в обществото на семейството ми и всичко останало... Не, трябваше да бъде малко по-интимно тържество. Но, о, предложението на Иън. О, да... Тя затвори очи. - Знаете ли? Всичко се връща толкова ярко в паметта ми, направо усещам уханието...

- Значи е било като при Маргарет - подхвърли Джийн.

- Разбрах, че той е мъжът за мен още щом го видях. И той казва същото за мен. О, момичета, той е изключително мил. А мина толкова време, откакто говорихме за последен път - не мога да го понеса. Той е най-романтичният мъж на света. Не мислех, че ще се омъжа за някой военнослужещ, нали разбирате. Не съм от онези, които тичат след мъжете с униформа и само трепкат с мигли пред всеки в бяло. Но един ден помагах в организацията на една танцова забава - сигурно и при вас е имало такива? - и тогава го видях, и край. Знаех, че ще бъда госпожа Радли.

- И какво направи той? - попита Джийн, докато палеше цигара.

- О, беше такъв джентълмен. Знаехме, че се обичаме - каза ми, че дори бил обсебен от мен по едно време, можете ли да си представите? - но се притеснявал дали могада се справя с това да бъда съпруга на военнослужещ. Имам предвид - заради всички раздели и несигурността... Каза ми, че не смятал за редно да ме подлага на подобно нещо. Но аз му отвърнах, че може и да изглеждам като крехко цвете - така ме наричаше баща ми, неговият малък жасминов цвят, - но всъщност съм доста силна. Наистина. Много съм решителна. И мисля, че накрая Иън го разбра.

- Е, какво стана? - попита Маргарет, докато облизваше лъжичката си от чая.

- Ами и двамата се измъчвахме. Татко искаше да чакаме. А Иън не искаше да го ядосваме, затова каза, че ще чака. Но аз не можех да понеса мисълта да бъдем разделени и да сме просто „сгодени“.

- Притеснявала си се да не избяга с някоя друга? - подметна Джийн.

- Затова той получи разрешение от командира си и двамата избягахме и се оженихме пред съдията. Просто така. Беше страшно романтично.

- Каква чудесна история, Ейвис - каза Маргарет. - Ще ида да си сипя чай. Някой друг иска ли?

Навън небето притъмняваше. Залезите се случваха много бързо тук, сякаш денят бе нетърпелив да премине в нощ. Корабът бе по-тих от обичайното, въпреки присъствието на жените, сякаш липсата на мъжете се бе пропила във всяка палуба и ги бе смълчала.

- Ще ида да видя дали прожектират нещо в киното - обади се Джийн.

- Може да са решили да покажат някой филм, след като всички сме тук.

- Няма нищо - каза Ейвис, - само бележка, на която пише, че следващата прожекция е утре следобед.

- Мъжете сигурно вече са на брега - каза Маргарет, загледана през прозореца. - Късметлии.

- Ами твоят мъж, Франсис? - Джийн облегна брадичка на ръката си, наведе глава на една страна. - Как ти предложи?

Франсис стана и започна да събира чиниите върху таблата.

- О, не е нещо интересно - отвърна тя.

- Сигурна съм, че ще ни е интересно - подхвърли Ейвис. Франсис я погледна намръщено.

Маргарет си помисли, че вероятно е по-добре да насочи разговора в друга посока, но трябваше да си признае, че я гложди любопитство.

Всички зачакаха. И Франсис, след кратко колебание, седна, а мръсните чинии останаха струпани на купчинка пред нея. Разказа им с тих, лишен от емоции глас, а думите й бяха пълна противоположност на излиянията на Ейвис. Срещнала го в Малая, докато работела като медицинска сестра. Редник от инженерния корпус Чоки Маккензи, на двайсет и осем години. От градче на име Челтънъм. Имал рани от шрапнел, които се инфектирали в тропическа жега и влага. Тя се грижела за него и след няколко седмици, той много се привързал към нея.

- Понякога, когато имаше треска, губеше представа за реалността и си мислеше, че вече сме женени. Не биват да поддържаме отношения с мъжете, но неговият капитан, който лежеше на съседното легло, му позволи. Всички им угаждахме. Съгласявахме се с какво ли не, стига от това да се чувстват по-добре.

- И кога ти предложи? - попита Джийн. Над главата й неоновите лампи се включиха внезапно и огряха лицата на жените.

- Ами... всъщност ми предлагаше много пъти. Не беше само веднъж. Мисля, че бяха поне шестнайсет, преди да съглася.

- Шестнайсет пъти! - възкликна Ейвис. Сякаш не можеше да повярва, че Франсис е способна да провокира такава настойчивост.