Джоджо Мойс - Корабът с булките

Двете жени се спогледаха.

Ейвис не можа да сдържи вълнението си. Лицето й светна, бузите й поруменяха от възбуда.

- Бебе! Представяте ли си? Знаех си, че не може да страдам от морска болест. Била съм на яхта милион път и не ми е ставало лошо. Маргарет, трябва да ми кажеш за всичко, което трябва да купя. Мислиш ли, че продават малки дрешки в Англия? Ще трябва да кажа на мама да ми изпрати куп неща.

Маргарет стана и се пресегна над масата да я прегърне.

- Ейвис - каза тя, - това е страхотна новина. Поздравления! Колко хубаво и за двама ви.

- Божичко - с широко отворени очи възкликна Джийн. - Значи цялото гадене и повръщане е било, защото си бременна? Изглеждаше искрено зарадвана. Франсис не й бе казала за предателството на Ейвис, помисли си Маргарет и внезапно й домъчня за нея.

- Докторът смята, че съм в девета или десета седмица. Доста се шокирах, когато ми каза. Но толкова се вълнувам. Иън ще бъде на седмото небе. Ще бъде толкова прекрасен баща. - Ейвис нареждаше с възбуден глас, притиснала тънката си ръка до плоския корем, вече потънала в мечти за бъдещия семеен живот.

Маргарет се възхити на способността да заличи от съзнанието си събитията от изминалите часове.

- Стан си е направил татуировка с името ми - осведоми я Джийн, но Ейвис не я чу.

- Мисля да помоля специално капитана да изпрати телеграма на семейството ми и да им съобщи новината. Не мисля, че мога да понеса чакането, докато стигнем до Англия. - Името й, изречено с отсечен глас, прокънтя в столовата. - Писма! - каза тя и стана. - Писма! При цялото вълнение дори не бях се сетила - о, вие вече сте получили вашите. - Тя погледна към Франсис, сякаш внезапно си бе спомнила всичко, но не каза нищо.

- Поздравления - каза Франсис, без да погледне Ейвис.

Името на Франсис бе извикано час по-късно; беше сред последните и отекна в почти празната сега столова. На Маргарет няколко пъти й минаваше през ума да ги остави и да се наслади на думите на Джо в усамотение, после да ги прочете отново и отново на тишина, но между другите момичета сега имаше насъбрани лоши чувства, а и Джийн все още бе твърде ранима, затова се почувства длъжна да изчака.

Ейвис бе получила две писма от семейството и си и две много стари от Иън, изпратени само дни след като бе напуснал Сидни.

- Погледни само датата - сърдито каза тя. Изглежда бе приела за лична обида факта, че Джийн и Маргарет бях получили повече писма от нея. - Тези на Иън са отпреди шест седмици. Честно казано, очаквах от флота поне да се погрижат да получаваме писмата си навреме. Как, за бога, да му кажа за бебето, след като ще получи следващото ми писмо седмицата след пристигането ни в Плимут?

Загледа се намръщено в пощенската марка.

- Даже не е залепена. Вече сигурно имам още куп нови писма. Сигурно седят някъде в някой забравен от бога пощенски пост.

- Мисля, че просто си извадила лош късмет, Ейвис - разсеяно отвърна Маргарет. Вече бе прочела няколко пъти първото писмо на Джо. Той предвидливо ги бе номерирал, за да може тя да ги прочете в правилния ред.

Здравей, скъпа, пишеше той. Надявам се, че когато получиш това, вече ще си на борда на „ Виктория “. Не можах да повярвам, че ще плаваш със старото корито. Потърси Арчи Литълджон. Той е радист. Двамата се обучавахме заедно през четиридесет и четвърта. Добро момче. Ще се грижи за теб. Но пък едва ли на борда има човек, който не би се погрижил за нашите момичета. На „ Виктория “ момчетата са страхотни.

Маргарет преглътна задавено, когато думите прозвучаха във въображението й с гласа на Джо, трогната от вярата, която той имаше в доброто у хората около него. Погледна крадешком Джийн, която се бе вторачила напрегнато в писмата на Стан.

- Искаш ли да те науча? - попита тя. - Докато сме на кораба? Обзалагам се, че ще можеш да четеш, докато пристигнем.

- Наистина ли?

- Няма нищо сложно - отвърна Маргарет. - Час-два на ден и ще станеш истински книжен плъх.

- Стан не знае... за четенето. Все карах приятелката ми Нанси да пише писмата вместо мен, разбираш ли? - каза тя. Но после се сетих, че като се кача на борда и някой друг ги пише, ще бъдат с различен почерк.

- Значи е време да почнем с уроците - каза Маргарет. - Ще можеш да пишеш сама писмата си. И се обзалагам, че Стан изобщо няма да забележи разликата.

Джийн видимо се развесели и това повдигна общото настроение.

- Наистина ли мислиш, че ще мога? - все питаше тя и се усмихваше широко, когато Маргарет кимаше утвърдително.

Майка й постоянно й повтаряла колко е тъпа, сподели Джийн, като оглеждаше другите момичета.