Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Какво беше това? - попита Маргарет, която се взираше надолу.

- Моряците им хвърлят стари гайки и дюбели. Карат ги да се гмуркат, мислейки си, че са монети - обясни Франсис. - Така се забавляват.

Тя спря рязко. Вече имаха нова представа за забавленията на моряците.

Но Джийн, изглежда, не бе чула. Тя досега бе разглеждала една огърлица от малки перлички и бързо я напъха в джоба си.

- Искаш ли да ти я купя? попита Маргарет. - Нямам нищо против, щом си си забравила портмонето.

Очите на Джийн още бяха зачервени.

- Не - отвърна тя. Няма да плащам. Толкова по-зле за тях, че са я пратили тук горе.

Последва кратко мълчание. После, без да каже нищо Маргарет стана, извади няколко монети от портмонето и ги спусна заедно с останалите стоки обратно долу до лодката. Тогава, може би за да успокои себе си толкова, колкото и по-младото момиче, тя се обърна към Джийн. Казвала ли съм ти как ми предложи Джо? - Тя седна, побутна я с лакът. Това ще те разсмее. Вече бил решил че иска да ми предложи брак. Получил разрешение от татко. И купил пръстен. О, не го нося сега обясни тя. - Пръстите ми са твърде подути. И така, решил, че ще го направи в сряда предпоследния му ден преди края на отпуска, - и се появи нервен, с излъскани ботуши, блеснали като огледало, и зализана коса. Всичко бил планирал. Как щял падне на колене и да направи най-романтичното нещо живота си.

- Пълна загуба при теб - подхвърли Франсис.

- Е, вече го знае -ухили се Маргарет, и значи, пристига у дома, чука на вратата и тъкмо влиза, когато ме чува как крещя на Даниъл да не си оставя дрехите по пода, защото, проклета да съм, само вървя подире му като мама. Горкият Джо стоеше на прага, докато двамата с Дан с бяхме хванали за гушите. Тогава се появи татко, който с развика, че кравите са излезли. Джо само стоеше, все още в шок от гледката и от това, че ме е чул да ругая като докер, а татко го сграбчи и каза: „Хайде, момко. По-живо“. И го помъкна към задната врата.

Маргарет се облегна назад.

- Ами - продължи тя беше истински хаос. Бяха излезли около четирийсет крави и бяха съборили една от оградите, а две направо съсипваха каквото бе останало от градината на мама, затова татко почна да ги удря с една пръчка с капещи по лицето му сълзи, докато се опитваше да подпре с нещо цветята. Появи се и Кълм с колата по пътя, с надут клаксон, опитвайки се да прегради пътя на онези, които отиваха към шосето. Лиъм беше яхнал един от конете и се правеше на Джон Уейн. А ние двамата с Джо се мъчехме да затворим останалите в обора.

Тя огледа лицата на седналите срещу нея момичета.

- Някога виждали ли сте уплашена крава, момичета? - Тя снижи гласа си. Почват да серат като полудели. И понеже се въртят наоколо, всичко става в лайна. Горкият Джо беше покрит от главата до петите, по лъскавите му ботуши, навсякъде.

- Колко гадно - обади се Джийн с лека усмивка.

- А после, за капак на всичко, най-голямата ни крава реши да хукне в последния момент и мина право през него. Не ме разбирайте погрешно, той не е някой слабак, но тя го помете, все едно че изобщо не стоеше на пътя й. Бам. - Тя показа как беше паднал по гръб.

Дори и Маргарет, почти безчувствена към миризмите във фермата, стиснала носа си, докато му помагала да се изправи и да се поизбърше. Отначало решила, че той ругае под нос, но накрая го чула да казва: „Пръстенът, пръстенът“. Двамата били ровили близо половин час в обора на ръце и колене, мъчейки се да открият символа на вечната любов на Джо в лепкавата каша по земята.

- И ти още го носиш?

- Заедно с кравешките лайна. За мен това е част от романтиката. - Забелязала как Джийн вдига ръка към устата си, тя побърза да добави: - О, Джийн! Разбира се, че го измих, преди да го сложа. Трябваше да направя същото и с Джо. Първата ми нощ като негова годеница прекарах в пране и гладене на униформата му, за да не го накажат, когато се върне в базата.

- Стан ми предложи на една танцова забава - к Джийн. - Мисля, че бях най-малката там - на петнайсет, беше хубаво. Носех костюм от син шантунг, на приятелката ми Поли, а той ми каза, че съм най-красивото момиче в стаята. Беше пийнал няколко чашки, но когато засвири „Ти ме накара да те обичам“, той се обърна към приятеля си и каза: „Това е момичето, за което ще се оженя. Чуваш ли?“. И после го каза по-силно. А аз се престорих, че съм ужасно засрамена, но честно казано, много ми хареса.

- Сигурна съм, че е било така - усмихна се Франсис.

- Той беше първият човек, който ми казва, че ме обича. - В очите й блестяха сълзи. Никой не ми го е казвал преди това. Дори и майка ми. Никога не съм виждала баща си. - Тя отметна косата от лицето си. - Не. Нищо си нямам в Австралия, нищо. Той е най-добрият човек, когото съм срещала.