Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Казвам ви, тя е глупавата, щом си стои там в онази фабрика, докато аз съм на кораба за Англия. Нали така?

- Точно така - твърдо я подкрепи Маргарет. - Хайде, дай ми един плик. Ще ти напиша буквите.

Франсис се върна на масата им. Ейвис вдигна очи от своите писма към ръцете на Франсис.

- Само едно? - възкликна тя високо. Не можа да скрие усмивката на лицето си.

Франсис не се засегна.

- От един бивш мой пациент - каза тя с удоволствие. - Вече си е у дома и отново може да ходи.

- Колко хубаво - каза Маргарет и потупа ръката й.

- Нищо ли няма от съпруга ти?

- Ейвис... - предупредително я изгледа Маргарет.

- Е, само питам.

Последва кратко мълчание.

Маргарет понечи да заговори, но не можеше да измисли какво да каже.

- Е, ами може би е бил твърде развълнуван от мисълта, че пак ще те види - каза тя накрая. Ейвис повдигна вежди, изправи се и се отдалечи.

След като не получих отговор от теб на писмата си, ти пиша само от учтивост, за да ти кажа, че подадох молба за развод на основание на тригодишно изоставяне. Макар двамата с теб да знаем, че това не е напълно вярно, надявам се, че няма да оспорваш. Антон ще плати за пътуването ни до Америка - на мен и на децата, за да бъдем с него. За минаваме от Саутхемптън на двайсет и пети. Бих искала да приключим всичко цивилизовано, поне заради децата, но ти явно си решил да ми покажеш същата липса на загриженост, както и през цялото време, откакто си заминал.

Къде е човечността ти? Може би не е останало нищо от теб зад всичките ти правила и заповеди. Знам, че сигурно ти е било тежко. Че вероятно си станал свидетел на невъобразими ужаси. Но ние тук сме живи. И можеше да бъдем твоето спасително въже, ако ни беше позволил.

Сега не изпитвам вина, задето избрах друг живот, по-добър за мен и децата ми...

- Какво става, Никол? Изглеждаш ми блед. Да не си получил от онези телеграми „не си желан, не идвай“? - Джоунс Уелсеца лежеше в хамака си и прелистваше близо дузина писма. Които сигурно бяха от близо дузина жени Никол се загледа в своето, но без да го вижда. Смачка го и го пъхна в джоба си.

- Не - отвърна той, после се закашля, за да не трепне гласът му. - Не... просто новини от дома.

Неколцина от мъжете наоколо си размениха погледи.

- Да не би някой да е болен? - попита Джоунс.

- Не - повтори Никол. Тонът му не предполагаше по нататъшни въпроси.

- Изглеждаш ужасно. Всъщност изглеждаш като пребит вече седмици наред. Така става като дежуриш по нощите нали? Знаеш ли какво ти е нужно, човече? - Той тупна с юмрук рамото на Никол. - Трябва ти малко почивка. Тази вечер не си на пост, нали? Ела на брега с нас.

- Ами... мисля, че просто ще спя.

- Нарича се отпуск, човече. Вярваш или не, Никол, дори ти имаш нужда да разпуснеш понякога.

- Ще остана тук. Трябва да наваксам малко с шиене и кърпене.

- Съжалявам, няма да стане. Имаш си пълен джоб с парички и лице като пребито паленце. Доктор Джоунс казва, че единственото лекарство е да бъдат облекчени и двете. Сега поспи няколко часа. После идваш с нас. И ще се натряскаме до козирката.

Никол понечи да откаже, после почувства необяснимо облекчение от добронамерения тормоз на Джоунс. Мисълта да остане пред металната врата сам с мислите си и поредната зора бе непоносима.

- Добре - каза той, закачи хамака си и скочи пъргаво в него. - Дадено. Събуди ме половин час преди тръгване.

Бяха хапнали заедно - не толкова, подозираше Маргарет, заради огромно желание от страна на Ейвис да дели масата с тях, колкото заради факта, че Айрийн и приятелките й и бяха дали ясно да разбере, с шепота и студените си погледи, че вече не е желана в тяхната групичка. Тя бе видяла как Ейвис се готви да изтича до масата им и да обяви новината си, докато не осъзна, че ги обсъждат - и то не добронамерено. Тя видимо бе помръкнала, а очите й продължаваха да се приковават в тях при всеки изблик на смях. После, приглаждайки косата си, бе седнала срещу Маргарет.

- Знаеш ли подхвърли небрежно тя, - току-що си спомних какво не можех да понасям в тази Айрийн Картър. Ужасно груба е. Не мога да си представя какво изобщо съм видяла в нея.

- Хубаво е всички да седнем да се храним заедно, за разнообразие - също така дружески отвърна Маргарет, без да обръща внимание на мълчанието на Франсис.

- Хубаво е, че Ейвис вече не повръща - обади се Джийн.

- Да не би да са объркали пощата ти, Франсис - каза Ейвис, - или наистина получи само едно писмо?

- Знаеш ли какво, Ейвис? - високо попита Маргарет. Блъсна настрани чинията си. - По-рано си поприказвахме много приятно за това как са ни предложили нашите съпрузи. Сигурно и ти би искала да споделиш с нас как ти е предложил Иън, нали?