Джоджо Мойс - Корабът с булките

Сега обаче Тимс бе умислен; когато заговори, думите му бяха внимателно подбрани и премерени. Може и да е имало известни разногласия между моряците и огнярите, каза той. Станал инцидент с една жена преди няколко нощи. Поклати глава, докато го казваше, сякаш не можеше да повярва колко глупави са австралийските момичета. Нещата, обясни той, излезли от контрол.

Подобно откровение бе нетипично. Отначало Никол се зачуди дали индиректно не го моли да арестува някого. Но преди да попита защо това изобщо би трябвало да интересува точно него, Тимс отново заговори:

- Замесени са твоите хора.

"Твоите хора.“ Каква странна, почти семейна, близост предполагаше изразът. Никол бе обзет от мигновено объркване, защото не можеше да си представи, че сдържаната булка, която го бе заприказвала онази нощ, може да бъде причина за някакво пиянско сбиване. Такива са си жените, горчиво си каза той. Невъзможно е да останат верни, дори при шестседмично плаване.

После Тимс, с окървавена превръзка около кокалчетата на пръстите си, обясни по-нататък. Не било онова високото момиче, Франсис, а младото и лекомислено момиче, с което Никол бе разговарял на първия си пост. Онова, което все се кискало. Джийн.

Някак си не бе толкова шокиран и макар притеснен от чутото, все пак изпита нещо като облекчение. Франсис не му приличаше на такава. Твърде стеснителна бе в компания, твърде затворена. Май му се искаше да повярва, че има още и добри жени по света. Жени, които знаеха как да се държат.

Които разбираха какво означава вярност.

- Искам да ни направиш услуга, пехотинецо. Аз, очевидно, не мога да ида там. - Тимс посочи през рамо към каютите. - Само виж дали Меги е добре, става ли? Онази, която чака бебе. Добро момиче е, а беше доста шокирана. И при нейното положение... Ами не ми се иска да се притеснява за нищо.

- Ще иде в лазарета, ако не е добре.

Тимс направи гримаса.

- При онзи идиот ли? Пиян е като дърво всеки божи ден, откакто е на борда. Не бих му се доверил и за треска в пръста. - Тимс угаси цигарата си. - Не. Мисля, че е по-добре да я държиш под око. И ако някой пита нещо, момичетата са си били в леглата цяла нощ, ясно?

Не беше обичайно един пехотинец да бъде поучаван така от огняр. И остротата в тона на Тимс в друг случай би накарала Никол да настръхне. Но подозираше, че това нетипично откровение бе подтикнато от кавалерско чувство, може би дори истинска загриженост, затова не се засегна.

- Няма проблем - каза той.

Сега, като се замислеше, имаше някаква едва доловима промяна в атмосферата онази нощ. От другата страна на вратата не бе чувал обичайния накъсан разговор, а вместо това - настоятелен шепот. В един момент имаше плач, после кратък спор. Високото момиче бе излизало три пъти „за вода“ и едва бе отронило едно „здравей“ на минаване. Той предположи, че просто е от онези женски пристъпи истерия. Бяха ги предупредили, че подобни неща могат се случат, особено при жени, които не са свикнали да живеят толкова натясно.

- Казвам ти - продължаваше Тимс, - Томпсън има късмет, че аз не бях докопал първи гаечния ключ.

- Гаечен ключ? Той погледна назад.

- Едно от момичетата го размахваше. Високото. Явно именно тя е наредила копелето. Ударила го е здраво по рамото, а после се опитваше и да му разбие главата, за по-сигурно. Тимс се засмя невесело. Трябва да им се признае на тези австралийки, не им липсва кураж. Няма как да си представиш някое английско момиче да направи такова нещо, нали? - Той дръпна от цигарата си. - Но пък предполагам, че едва ли някое английско момиче би хукнало на долната палуба с банда чужди моряци.

- Не бъди толкова сигурен измърмори Никол и веднага съжали.

- Както и да е, аз ще се покрия за известно време. Столовата е затворена за посетители засега. Но кажи на Мегс, че съжалявам. Ако бях стигнал първи до малката й приятелка... е, нямаше да се случи нищо.

- Къде е Томпсън? - попита Никол. - В случай че попитат. Задържан ли е?

Тимс поклати глава.

- Не трябва ли да го сложим под стража?

- Помисли, Никол. Ако го приберем на топло за стореното, тогава и момичето ще пострада, нали? Жената от корпуса, която слезе там, си няма никаква представа, записа само името на Джийн. Но малката Джийн няма да й каже истината за станалото. Не и ако иска да стигне до Мъгливия остров и до мъжа си без много шум, както съм сигурен. - Изгаси цигарата си. - Освен това си мисля, че не искаш да се приказва, че твоите момичета са се забъркали в неприятности. Едва ли би говорило добре за теб, нали? Всички са били долу в помещенията на инженерите толкова скоро преди началото на смяната ти...- Гласът му оставаше тих, в разрез с прикритата заплаха в думите му. - Само ти казвам, така от учтивост, че ние с момчетата ще се разправим с Томпсън и непрокопсаното му приятелче, както си знаем. Дори и ако се наложи да чакаме, докато слезем на брега.