Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Ще се разбере - каза Никол. - Знаеш, че ще стане така.

Тимс хвърли поглед зад него към дългата опашка. Когато отново се обърна към Никол, в очите му имаше нещо, което накара пехотинеца да изпита съжаление към незнайния престъпник.

- Не и ако всеки си затваря плювалника.

Маргарет се надвеси над перилата, доколкото й позволяваше коремът, и изтегли нагоре плетената кошница, мърморейки си под носа, докато тя се блъскаше в корпуса и кораба. Под нея в проблясващата вода пъргави кафяви момченца се гмуркаха отстрани на лодката си за монетите, които моряците им хвърляха от палубата. Редом с тях дълги и тесни канута, издълбани от един-единствен дънер, се клатушкаха под движенията на слаби, загорели от слънцето мъже, които държаха в ръце какви ли не дреболии. Пристанището на Коломбо, Цейлон, потрепваше в маранята с тук-таме някоя и друга висока сграда, а на заден фон - гъста зелена гора.

Имаше няколко регистрирани случая на едра шарка и по-рано през деня бе обявено, че не е разумно жените да слизат на брега. Това тук, закотвени в сините води на няколкостотин метра от брега, щеше да си остане най-близкият им контакт с Цейлон.

Маргарет, която отчаяно искаше да слезе от кораба и бе прекарала дни наред в очакване на твърда земя под краката си, беше направо бясна.

- Твоят човек в пощенския магазин ти е казал, че все пак ще пуснат мъжете да слязат на брега, значи спокойно можем да се заразим с проклетата едра шарка от нашите си хора. - Едва не се бе разплакала от цялата несправедливост на ситуацията.

- Предполагам, че ще слязат, защото мъжете са имунизирани - обади се Франсис. Маргарет предпочете да не я чуе.

Може би за утеха един от магазинерите им бе заел дълъг кабел, за който бяха завързали кошницата. Трябваше да я спускат и издърпват нагоре, когато се напълни, за да могат да прегледат стоката на спокойствие. Беше им показал два други бойни кораба, закотвени в пристанището, където можеше да се видят множество малки лодки, заети с същата търговия.

- Френски и американски. Ще видите, че повече търговци се струпват накрая около американците. - Той потърка палеца и показалеца си, като се ухили и вдигна вежда. - Ако успеете да хвърлите кошницата си чак дотам може да се уредите с нови чорапи.

- Тази партида изглежда добра, момичета. Пригответе си портмонетата.

Маргарет, пухтяща от усилието, внимателно прехвърли кошницата над перилата, после я остави на пода на оръдейната кула, където бяха седнали. Поровичка вътре извади разни мъниста, нанизи от перли и корали, които се плъзнаха между пръстите й.

- Седефена огърлица, някой? По-хубава е от онази с пръстенчетата от пилешки бутчета, а, Джийн?

Джийн едва-едва се усмихна. Бе мълчала цялата сутрин. Преди сирената за събуждане Маргарет я бе чула да разменя няколко думи с Франсис. После двете бяха излезли до банята за известно време. Франсис си бе взела медицинската чанта. Никой не бе обсъждал какво може да се е случило, а Маргарет не желаеше да пита, дори не бе сигурна за точния въпрос. Но сега, бледа и притихнала, изглеждаща невероятно млада, Джийн седеше безмълвна между тях. Когато трябваше да върви, го правеше много внимателно.

- Виж, Джийн. Това ще върви много добре със синята ти рокля. Виж само как седефът улавя светлината.

- Хубава е - каза Джийн. Запали нова цигара, а раменете й бяха вдигнати чак до ушите, сякаш й беше студено, въпреки жегата.

- Трябва да вземем нещо на горката Ейвис. Може би ще се почувства по-добре.

Маргарет чу собствения си преднамерено бодър глас, а в ответната тишина се натрапваше предположението, че Франсис може и да не иска Ейвис да се чувства по-добре. Между двете бе избухнала ужасна разправия, когато се бяха върнали в каютата си предната вечер. Франсис, изгубила обичайната си сдържаност, бе креснала на Ейвис, че е егоистична предателка и че се интересува само от това да спаси собствената си кожа. Ейвис, пламнала от чувството за вина, бе отвърнала ядно, че не вижда защо тя трябва да рискува бъдещето си само защото Джийн има морала на улична котка. И бездруго щели да разберат името й в крайна сметка. Нейните нерви бяха опънати, защото приятелката й Айрийн бе избягала. Маргарет едва бе успяла и предотврати размяната на удари между двете. На следващата сутрин, когато Ейвис излезе от каютата, другите предположиха, че вероятно няма да я видят повече през деня.

Гласовете на търговците стигнаха до тях:

- Госпожо Мелбърн! Госпожо Сидни!

Те показваха цените си с пръсти. Насред лодките от водата изникна главата на малко момче. То се усмихваше широко, докато вдигаше високо нещо метално. После го погледна по-отблизо и лицето му помръкна. Хвърли го към кораба. То издрънча в корпуса като куршум.