Джоджо Мойс - Корабът с булките

Никол мина по долния коридор, покрай артилерийските боеприпаси и оръжейната, покрай хангара, където обичайно можеше да се видят няколко самолета и съответните сандъци с резервни части вместо редици от врати. Повечето бяха отворени с напразната надежда, че може да уловят случаен бриз, а отвътре се дочуваха звуците на мърморещи жени, плясването на карти по импровизирани маси или прелистването на списания. Вперил поглед право напред, той мина край тях и тихо изтича нагоре по стълбите, като през цялото време усещаше, че тази нощ дори и най-малкото усилие кара късите му панталони да залепват за кожата. Кимна на свещеника и продължи по полуосветената пътека към фоайето, като се стараеше да не се набива на очи, докато минава покрай стаите на капитана. Най-сетне, след един последен бърз поглед вляво и вдясно, той отвори люка до кабинета на заместник-командира и излезе на неосветената палуба.

Бяха му казали къде да я намери. Беше почукал смутено на вратата - беше се почувствал като натрапник, дори и само като заговори жените в убежището им, - за да им каже какво е било решено. За да се приготвят, както всички останали. Вероятно им го бе казал по-рано, защото искаше да си запазят най-доброто място. Те се бяха засмели невярващо. Накараха го да го повтори два пъти, преди да повярват. После Ейвис и Джийн се бяха спуснали да се готвят трескаво, а Маргарет, все още грейнала от щастие след радиовръзката с мъжа си, шепнешком бе потвърдила онова, което той вече подозираше.

Небето бе почти изцяло покрито с облаци и се виждаха само няколко звезди, затова мина известно време, преди да я забележи. Отначало си бе помислил, че напразно се е разходил дотук, бе готов да се обърне и да се върне. Строго погледнато, не биваше изобщо да напуска поста си. Но после сенките се разместиха, когато един облак се отдръпна и палубата бе окъпана в лунна светлина, и той успя да зърне дребната й фигурка под най-далечния „Корсар“ в редицата, седнала и обвила с ръце коленете си.

За миг остана неподвижен, чудейки се дали тя го е видяла и дали самият факт, че я е намерил, няма да я накара да се почувства неудобно. После, когато се приближи, а тя се обърна към него, усети че го обзема облекчение. Сякаш присъствието й там му даваше някаква увереност. Че има постоянство може би. И дори някакво странно усещане за доброта. Внезапно се сети за Томпсън и разкървавеното му лице, когато го бе видял проснат на палубата преди няколко дни. Сигурно се е забъркал в някакво сбиване на брега, бе казал отговорникът на столовата му. Глупакът се озовал там самичък. Още от първите дни във флота им повтаряха непрекъснато, че на нова територия трябва да се движат на групи.

Никол забеляза, че е плакала. Видя я да прокарва ръка пред очите си, да изпъва рамене и удоволствието му от това, че я бе видял, се помрачи от неловкост.

- Съжалявам, ако съм те обезпокоил. Приятелката ти ми каза къде да те намеря.

Тя понечи да стане, но той й направи знак да остане и мястото си.

- Всичко наред ли е?

Изглеждаше толкова разтревожена, че той осъзна, че внезапното му появяване може да бъде свързано със страшната телеграма и се прокле наум за несъобразителността си.

- Всичко е наред. Моля. - Отново й направи знак да остане седнала. - Само исках да ти кажа... да те предупредя... че няма да си сама задълго.

Тогава се случи нещо още по-странно. По лицето й се изписа ужас.

- Какво? - попита тя. - Какво искаш да кажеш?

- Заповед на капитана. Прекалено горещо е в асансьорните шахти в каютите ви, искам да кажа. Наредил е всички да спят тук навън тази нощ. Е, поне вие, булките.

Раменете й леко се отпуснаха.

- Да спим навън? На палубата? Сигурен ли си?

Той се улови, че се усмихва. И на него самия му звучеше налудничаво. Когато командващият му офицер му бе казал, ясно бе дал да се разбере чрез подбора на думите си, че според него капитанът най-сетне окончателно се е побъркал.

- Не може да ви оставим да се сварите там долу. По-горещо няма как да стане. Тази вечер един от инженерите припаднал от жегата в машинното отделение, затова капитан Хайфийлд е решил всички булки да излязат със завивките си тук. Можете да спите по бански. Ще ви бъде много по-удобно.

Тя погледна настрани към тъмния океан.

- Предполагам, това означава, че сега ще трябва да стоя далеч оттук - с тъга каза тя.

Той не можеше да откъсне очи от профила й. Под млечната синя светлина на луната кожата й сякаш светеше отвътре. Когато заговори, гласът му пресекна и той се закашля, за да го прикрие, докато се стегне.