Джоджо Мойс - Корабът с булките

Има и напълно оборудван фризьорски салон в далечния край на кораба. След като свърша с писмото, мисля да ида да го погледна. Може би ще предложа услугите си! Помниш ли как госпожа Джонсън все казваше, че никой не може да прави прически като мен? Ще трябва да си намеря приличен салон веднага щом стигна в Лондон. Разбира се, че ще ти разкажа всичко за Лондон. Надявам се да получа вести от Иън, преди да се срещнем, за да науча повече за плановете за малката ни ваканция там.

Както казах, надявам се писмото ми да ви завари в отлично здраве и те моля да предадеш поздравите ми на всички от старата ни компания. О, да, вашият малък рецитал вече ще е минал, когато получиш това писмо. Вярвам, че се е получил добре. Ще пиша отново, когато не съм толкова заета!

Твоя обична сестра, Ейвис

Ейвис седеше в малката столова на палубата за самолетите и се взираше през опръсканите прозорци към чайките, които прелитаха край кораба и ясносиньото небе. През изминалия половин час, в който бе писала писмото, тя почти бе убедила себе си в реалността на съчинената от нея версия на плаването. Дотолкова, че сега се чувстваше доста разочарована, че се е озовала отново в това ръждяло корито с огромни хангари и вместо да е заобиколена от коктейли и прелестни нови приятелки, наоколо й бяха очуканите носове на самолетите, тътрещите се мълчаливи младежи с омазаните си с масло гащеризони, морска вода и сол, миризмата на пържено, на масло и ръжда.

- Чаша чай, Ейвис? - Маргарет се бе привела над нея, а огромният й корем направо се облягаше на дървената маса. - Ще ида да донеса. Не се знае, може дори да успокои стомаха ти.

- Не. Благодаря. - Ейвис преглътна, после предпазливо си представи вкуса на чая. Мигновен пристъп на гадене потвърди решението й. Още й бе трудно да свикне с вездесъщите капчици самолетно гориво, които сякаш я следваха навсякъде, прилепваха по дрехите й, в ноздрите й. Нямаше значение колко парфюм си слага, постоянно имаше усещането, че мирише като механик.

- Все нещичко трябва да хапнеш.

- Само чаша вода. Може би солена бисквитка, ако имат такива.

- Горкичката ти, а? Повечето не страдат толкова.

На средата на пода имаше три локвички. Отразяваха светлината от прозорците.

- Сигурна съм, че скоро ще се оправя. - Ейвис се постара да се усмихне ведро. Много малко трудности в живота не могат да бъдат облекчени от любезна усмивка - майка й го повтаряше непрекъснато.

- Аз бях така в първите си месеци. - Маргарет потупа корема си. Даже препечен хляб не можех да хапна. Беше наистина ужасно. Странно ми е, че не страдам от морска болест като теб и Джийн.

- Имаш ли нещо против да говорим за друго?

Маргарет се засмя.

- Разбира се. Съжалявам, Ейв. Ще ида за чай.

„Ейв.“ Ако Ейвис се чувстваше малко по-добре, непременно щеше да я поправи: нямаше нищо по-лошо от съкратено име. Но Маргарет вече бе тръгнала с тежка стъпка към масата с чая, като я остави само в компанията на Франсис, което бе още по-неловко.

През изминалите няколко дни Ейвис бе решила, че има нещо крайно смущаващо у Франсис. Някакво особено напрежение, сякаш, докато си седи мълчаливо, непрекъснато те преценява. Дори и когато се държеше мило и й носеше хапчета против повръщане, докато проверяваше дали не се е обезводнила твърде много, пак имаше някаква резервираност в поведението й, все едно че у Ейвис има нещо, с което тя не искаше твърде да се сближава. Сякаш тя самата беше много специална!

Маргарет й бе казала, че на Франсис са й отказали, когато си е предложила услугите в медицинската служба на кораба. По-егоистично настроената половина от Ейвис се питаше какво ли не е наред според флота в това момиче; другата половина си мислеше колко по-лесен би бил животът, без тя да се мотае наоколо по цял ден, без измъчените разговори и сериозното й лице. Тя погледна към другите маси с момичета, които си бъбреха, сякаш се познават от години. Вече се бяха оформили групички, тясно свързани и затворени за външни лица. Ейвис, загледана в една особено весела групичка, се бореше с желанието си да им се хареса, да покаже, че не е с това странно и строго на вид момиче по свое желание. Но това, естествено, би било грубо.

- Имаш ли някакви планове за този следобед?

Франсис се бе зачела в броя на „Дейли Шип Нюз“. Вдигна рязко поглед, а изражението на лицето й бе толкова сковано, че на Ейвис й се прииска да поясни, че това не е подвеждащ въпрос все пак. Светлата й рижа коса бе стегната в строг кок. Ако беше някоя друга, Ейвис би предложила да й направи по-подходяща прическа. Щеше да е по-симпатична, ако малко освежи вида си.