Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Не съм имал предвид нищо лошо, сър.

Не съм имала намерение нещата да се обърнат така. Моля те, не карай това дете да порасне копеле, Хенри, умолявам те. Знам, че те нараних ужасно, но моля те да не причиняваш онова, което изпитваш към мен, на малкото същество.

- Не си имал нищо лошо предвид - измърмори Хайфийлд и започна да пише. - Нямал си лоши намерения. Никой от вас никога няма такива.

В стаята настана кратка тишина.

- Две лири. И дано не те видя тук повече.

- Сър.

- Наляво, ходом марш - викна лейтенантът.

Двамата отдадоха чест и напуснаха кабинета.

- Две лири, по дяволите - измърмори Соумс, докато се промъкваха покрай опашката от провинили се, преди да нахлупи баретата на главата си. Две лири - каза той на един от приятелите си. Проклет стар негодник е този Хайфийлд.

- Лош късмет.

Крачките на Соумс се ускориха с надигналото се в гърдите му чувство за несправедливост.

- Не знам защо изобщо тръгна да се заяжда с мен така. Дори не съм говорил с някоя от проклетите австралийски булки. И думичка не съм разменил с която и да било. Не като оня проклетник Тимс. Той си води момичета в неговата столова почти всяка вечер. Джексън ми каза.

- Най-добре да стоиш далеч от всички - каза Никол.

- Какво? - Младежът се обърна, вероятно усетил едва потиснатото напрежение в гласа на пехотинеца. Добре ли си?

- Добре съм - каза той, като измъкна ръка от джоба си.

Моля те да ми пишеш или да изпратиш телеграма, щом можеш. Готова съм да ти оставя къщата и всичко. Поддържах я в добро състояние, доколкото ми беше по силите. Не искам да ти причинявам повече тревоги. Искам само позволението ти да си тръгна.

Твоя, Фей

- Да - повтори Никол, докато крачеше надолу по стълбите. - Добре съм.

Дисциплинарните изслушвания приключиха няколко минути след единайсет. Капитан Хайфийлд остави химикала си и направи знак на Добсън, който бе влязъл малко по-рано, и на капитана на пехотинците да седнат. Стюардът бе изпратен за чай.

- Не е никак добре, нали? - каза той, облягайки се на стола си. - Едва от седмица сме в морето и вижте какво става.

Капитанът на пехотинците не каза нищо. Неговите момчета бяха дисциплинирани и никога не пиеха на борда; явяваха се на изслушванията най-често като застъпници или когато естествените търкания между пехотинци и моряци ескалираха до размяна на удари.

- Това поражда напрежение на кораба. И алкохол. Кога последно сме имали толкова много провинения в пияно състояние?

Двамата други мъже поклатиха глави.

- Ще организираме претърсване на шкафчетата, капитане. Да видим дали няма да можем да изчистим запасите - каза Добсън.

През прозореца зад тях се виждаше небето, което се бе избистрило до ясно и наситеносиньо, морето, което бе спокойно. Такава гледка нямаше как да не изпълни сърцето с оптимизъм. Но Хайфийлд не изпита радост от нея: Кракът му туптеше вяло цяла сутрин, едно постоянно напомняне за провала му.

Постара се да не го погледне сутринта, когато се обличаше: цветът му го притесняваше. Бледоморавият оттенък не свидетелстваше за растежа на нова, здрава тъкан, а за някаква трескава борба, която се водеше отдолу под кожата. Ако Бъртрам, щатният доктор, беше на борда, непременно щеше дa го помоли да го погледне. Той би разбрал. Но Бъртрам не се бе появил навреме в Сидни, сега го очакваше военен съд, а онзи проклет глупак Даксбъри бе заел мястото му.

Добсън се наведе напред, облегнал лакти на коленете си.

- Служителките от женския корпус ми споделиха, че са сигурни, че нощем има движение. Дежурната на палуба Б снощи е трябвало да прекрати определена ситуация.

- Сбиване?

Двамата седнали мъже се спогледаха, после се обърнаха към капитана.

- Не, сър. Хм... физически контакт между булка и един от специалистите.

- Физически контакт?

- Да, сър. Бил я прегърнал зад... зад прикритието на помпата за вода от трюма.

Хайфийлд подозираше, че това може да стане, бе предупредил началниците си. И все пак реалността му дойде като юмрук в лицето. Самата мисъл, докато си седеше тук че подобни неща ставаха на борда на собствения му кораб..

- Знаех си, че ще стане така - каза той и забеляза, че другите двама са значително по-малко притеснени от самия него. Всъщност Добсън изглеждаше така, сякаш се стараеше да скрие усмивката си. - Ще се наложи да сложим на пост още пехотинци пред зоната с хангарите, пред столовата на огнярите и на моряците.

- С цялото ми уважение, сър - намеси се капитанът на пехотинците, момчетата ми вече се въртят на седемдневни смени, освен другите си задачи. Не мога да искам от тях допълнителни дежурства. Видяхте колко изтощен вид има Никол, а и не само той.