Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Сигурна съм, че вече ще се справим - каза Франсис. Такива са заповедите, както знаете.

- Да, знаем - отвърна Франсис.

Маргарет понечи да тръгне, но Франсис чакаше жената да се махне.

Разбира се, сети се Маргарет. Кучето.

Жената отстъпи. Отмина нататък и само им хвърли един последен поглед през рамо, докато вървеше със залитане към столовата.

Проверки на закритите палуби, галериите и оръжейните позиции бяха извършвани често и на неопределен интервал след залез слънце. Всички жени трябваше да бъдат по леглата си след единайсет вечерта и дежурните служителки на женския корпус обикаляха, за да проверят дали някой не липсва... Това бяха най-добрите мерки, които можеха да бъдат предприети, и макар да не бяха идеални, поне действаха като пречка за неприлично поведение и прекъсваха доста интимни срещи преди логическата им развръзка.

Капитан Джон Кемпбъл Ейнсли, цитиран от Нийл Makkapm в „Корабът „Виктория“

Седем дни

Звукът на тръбата прозвуча тенекиено по радиоуредбата и отекна в стените на палуба Б. Застаналите под нея мъже се намръщиха и един дори закри ушите си с ръце - всички имаха забавени, предпазливи движения, които свидетелстваха за осем неофициални „партита“, за които се говореше, че са били организирани през изминалите нощи. От петнайсетте, строени пред кабинета на капитана, единайсет очакваха да бъдат наказани за някакво свързано с тях провинение, докато останалите още не бяха получили наказанието си заради провинения при последното им слизане на брега. Обикновено подобни дисциплинарни въпроси биваха решавани още на следващия ден след отплаването, но заради необичайния характер на товара му и извънредния брой простъпки, поне в известен смисъл, нормалните дейности на кораба „Виктория“ още не бяха в установения си ритъм.

Командващият офицер застана точно пред едно от по-младите момчета, което бе придържано от двете страни от двама също толкова пъпчиви приятели. Командирът протегна едър и топчест пръст и повдигна брадичката на провинилия се и се намръщи, когато долови дъха му.

- Не знам какво би ти казала майка ти, слънчо, ако те види в това състояние, но мога да си представя. - Обърна се към момчетата: - Ваш приятел ли е?

- Сър.

- Как се подреди така?

Момчетата, защото двамата бяха точно такива, гледаха И обувките си.

- Не знаем, сър.

- „Шотландска мъгла“, нали? Вместо само скоч?

- Не знаем, сър.

- „Не знаем, сър“ - повтори мъжът и ги фиксира с отработен зъл поглед. - Обзалагам се, че знаете.

Хенри Никол, морски пехотинец, отстъпи назад към стената. Младежът до него мачкаше шапката си в ожулените си, разкървавени ръце. Той въздъхна, застана по-стабилно на крака заради клатенето на кораба. Вече бяха минали през най-трудната част на Големия залив, но все още трябваше да се внимава.

- Соумс, нали?

По-младият мъж кимна нещастно на командира.

- Сър.

- Защо е тук той, Никол?

- За кавги и нарушения на реда, сър. И пиянство.

- Не е в твоя стил, Соумс.

- Не, сър.

По-възрастният мъж поклати глава.

- Ти ли ще го защитаваш, Никол?

- Да, сър.

- Гледай да се наспиш после. Отново си на пост тази вечер. Изглеждаш направо скапан. - Кимна на по-младия мъж. - Соумс, лоша работа. Другия път използвай главата си, а не юмруците.

Командващият офицер бавно мина към следващия в редицата - нарушител на реда, под влияние на упойващи вещества или алкохол - и Соумс се облегна на стената.

- Всички ще си получите заслуженото - каза им той. - Днес ще ви съди капитанът, а не помощник-капитанът и мога да ви кажа, че не е в най-доброто си настроение.

- Здраво съм загазил, нали? - простена Соумс.

При нормални обстоятелства Никол би оспорил твърдението му, би се опитал да го окуражи, да гледа позитивно. Но с ръка, все още докосваща писмото в джоба на панталона си, той нямаше нито сили, нито желание да накара някого другиго да се чувства по-добре. Беше отлагал с дни отварянето му, предполагайки и опасявайки се от съдържанието му. Сега, седем дни след напускането на Сидни, вече знаеше.

Сякаш знанието някога е направило нещата по-добри.

- Ще се оправиш - каза той.

Скъпи Хенри,

Разочарована съм, но не и изненадана, че не получих отговор от теб. Отново искам да ти кажа колко съжалявам. Никога не съм имала намерение да те нараня. Но не сме чули и думичка от теб от толкова отдавна, а аз наистина съм много привързана към Антон. Той е добър човек, мил, обръща ми голямо внимание...