Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Нужно ли е да дежурят и пред столовите на мъжете - обади се Добсън. - Ако пехотинците пазят булките да не излизат, а в добавка и служителките на женския корпус обикалят на проверка, това би трябвало да е достатъчно, нали така?

- Е, очевидно не е, нали? Не и щом се налага да разтърваваме опипващи се в тъмното двойки и бог знае какво още. Вижте, само една седмица е минала, откакто напуснахме пристанището. Ако оставим това да се размине безнаказано, не ми се мисли къде ще се озовем накрая. Преследваха го видения на двойки, блудстващи в склада за брашно, на разгневени съпрузи и зачервени лица на адмирали.

- О, стига, сър. Бих казал, че е важно да гледаме в перспектива.

- Каква е тя?

- Задължително е да има известни спънки в началото особено предвид броя на хората в екипажа, които са заедно за първи път, но това не е нещо, което можем да контролираме. Всъщност след онази история с „Непобедим“, вероятно е добър знак. Показва, че мъжете се съвземат малко.

До този момент вероятно от дипломатичност или дори стремеж да не нараняват по-дълбоко капитана си никой не бе говорил за потъналия кораб, поне не във връзка с духа на екипажа. При споменаването на името на кораба Хайфийлд стисна зъби. Може би като естествена реакция. Или по-вероятно заради човека, който го бе изрекъл.

Докато той събираше мислите си, Добсън добави лукаво:

- Ако предпочитате, капитане, бихте могли да оставите дисциплинарните въпроси на нас. Би било жалко, сър, ако заради няколко младежки простъпки, не можете да се насладите на последното си плаване.

В хапливите думи на Добсън, в отпуснатия му, уверен маниер се съдържаше всичко, което мъжете си мислеха сега за Хайфийлд, но не изричаха гласно. Някога Добсън изобщо не би посмял да му говори така. Капитанът бе толкова слисан от това едва прикрито неподчинение, че не можеше да проговори. Когато стюардът му пристигна с чая, се наложи да чака няколко секунди, преди да забележи присъствието му.

Капитанът на пехотинците, по-дипломатичен по натура, се наведе напред.

- Мисля, сър, че доста от проблемите тази седмица бяха свързани с условията при преминаването през Големия залив - каза той. - Вярвам, че както моряците, така и жените, са се възползвали от факта, че доста от надзорниците ги нямаше, за да повишат нивото на... хм... общуване. Нека да минат още няколко дни и жените няма да са толкова впечатлени, а и мъжете ще свикнат да ги виждат наоколо. Предполагам, че всичко ще се успокои.

Хайфийлд, подозрително настроен, се вгледа в капитана на пехотинците. В изражението му имаше известна прозрачност, която напълно липсваше в мъжа, седнал до него.

- Смяташ, че трябва да оставим нещата, както са?

- Да, сър, точно така.

- Съгласен съм, сър - обади се Добсън. - Най-добре да не вдигаме излишна врява на този етап.

Хайфийлд не му обърна внимание. Затвори тефтера си и се обърна към пехотинеца:

- Много добре - каза той. - Ще действаме внимателно. Но искам да знам всичко, всяка стъпка, всяко движение, което става на долните палуби след десет часа вечерта. Постреснете малко надзорниците - накарайте ги да използват ушите и очите си. И при най-малкия признак на нарушаване на благоприличието - най-малкото, подчертавам - искам да бъде наложено най-строго наказание. Няма да позволя това плаване да бъде укорено в снижаване на военноморските стандарти. Не и под моя команда.

Скъпа Дийна,

Надявам се, че ти, мама и татко сте добре. Не съм сигурна кога ще мога да изпратя това писмо, но реших да ти пиша и да ти разкажа за плаването. Всичко е ужасно вълнуващо. Често си мисля колко би ти харесало тук и колко изненадващи са условията за настаняване, предвид резервите ми.

Вече имам три прекрасни нови приятелки: Маргарет, чийто баща притежава огромно имение недалеч от Сидни; Франсис, която е страшно елегантна и е вършила възхитителни неща в професията си на медицинска сестра; и Джийн. Много по-интересни са от старата ни тайфа. Едно момиче си е донесло тук цели петнайсет чифта обувки! Толкова съм доволна, че успях да напазарувам, преди да се кача на борда. Много е приятно да имаш нови неща, нали?

Настанена съм в най-широката част от кораба, съвсем близо до онази част, която се нарича мостик, и до „морската каюта" на капитана. Казаха, че може би ще има вечеринки с коктейли, щом стигнем до Гибралтар, тъй като е напълно възможно няколко губернатори да се качат на борда, така че това е нещо, което можем да очакваме.

Екипажът наистина се стреми да ни угажда. Всеки ден измислят нови забавления, за да ни ангажират вниманието: бродиране, танци, най-новите филми. Този следобед ще гледам „Национално кадифе". Не вярвам още да е стигнал до Мелбърн, но непременно трябва да го гледаш, когато дойде. Момичетата, които вече са го гледали, казват, че Елизабет Тейлър е просто прелестна. Моряците са любезни и услужливи, и непрекъснато ни носят разни неща за хапване. Казвам ти, Дийна, храната е божествена. Сякаш никой дори не е и чувал за купонна система. Нищо общо със сандвичите с яйчен прах, от които се опасявахме! Можеш да кажеш на мама и татко, че няма ни най-малка причина да се тревожат.