Джоджо Мойс - Корабът с булките

Това не е критика към теб. Знам, че бяхме ужасно млади, когато се оженихме, и може би ако войната не бе почнала точно тогава... И все пак, както и двамата знаем, светът ни днес е пълен с такива „ако "...

Бе прочел първия параграф и си бе помислил с ирония колко по-лесен бе животът му, когато писмата му още се цензурираха...

Минаха почти двайсет минути, преди да им дойде редът. Спряха за миг пред вратата на кабинета на капитана, после Никол последва младежа вътре и двамата отдадоха чест. Капитан Хайфийлд седеше зад бюрото си, от едната му страна беше капитанът на пехотинците, а от другата - някакъв лейтенант, когото Никол не познаваше и които пишеше нещо в един тефтер. В продължение на няколко секунди той не даде знак, че е забелязал новодошлите в стаята.

Никол побутна младежа.

- Шапката - просъска той, стиснал своята черна барета пред себе си. Соумс свали неговата.

Офицерът до капитана прочете обвинението: момчето се било със свой колега в помещението за почивка на моряците. Освен това пиело алкохол, далеч над дневната дажба за техниците на борда.

- Как пледирате? - попита капитан Хайфийлд, продължавайки да пише. Имаше едър и елегантен почерк, който някак контрастираше с късите му и месести пръсти.

- Виновен, сър - отвърна Соумс.

Да, виновна съм. И слаба. Но ако бъдем честни, през изминалите четири години все едно бях вдовица, така и не получих никаква вест от теб. Прекарах три от тези четири години, като лежах будка нощ след нощ и се молех за твоята безопасност, да се върнеш при нас; говорех всеки ден на децата, дори и когато се съмнявах, че изобщо си спомняш за нас. Когато се върна, ти беше като непознат.

Най-накрая, капитанът вдигна очи. Изгледа младежа, после се обърна към пехотинеца.

- Никол, нали?

- Сър.

- Какво можеш да ми кажеш за характера на този млад човек?

Никол се прокашля, събра мислите си.

- С нас е от малко повече от година, сър. Добър специалист. Много стабилен, усърден работник, тих. - Той помълча. - Добър човек.

- Е, Соумс, предвид тази блестяща характеристика, какво те превърна в буйстващ идиот?

Момчето сведе глава.

- Вдигни очи, човече, когато говориш с мен.

- Сър. - Той се изчерви. - Заради моето момиче, сър. Тя... дойде да ме види в Сидни. Излизаме от известно време. Но тя... ами с един от другите от палуба Д, сър.

Когато Антон се появи и започна да ми обръща внимание, Хенри, даже не може да се каже, че е заел мястото ти. Нямаше какво да заеме.

- ...и той започна да ми се подиграва... а после и останалите, хм, казваха, че не съм можел да задържа една жена знаете какво е в общото помещение, сър, хм, и ми беше дошло до гуша от всичко и... ами... май ми падна пердето.

- Май ти паднало пердето.

Децата много го харесват. Ти винаги ще бъдеш техният баща и те го знаят, но ще обикнат Америка и ще имат толкова много възможности, които никога не биха имали в едно заспало градче в Норфък.

- Да, сър. Изкашля се в дланта си. - Много съжалявам, сър.

- Много съжаляваш - каза капитанът. Е, Никол, значи, казваш, че е бил добър човек преди този инцидент?

- Да, сър.

Капитанът остави химикала си и сключи пръсти. Гласът му беше леден.

- Знаете, че не обичам сбивания на кораба ми. И още по-малко обичам, когато са свързани с употреба на алкохол. И най-вече не ми се нрави да открия, че на кораба ми има събирания без моето знание, в които е замесен алкохол.

- Сър.

- Разбираш ли? Не обичам изненадите, Соумс.

Но сега, скъпи, трябва да ти кажа нещо сериозно. Ако в писмото ми се усеща известна припряност, то е, защото нося детето на Антон и чакаме само твоето съгласие за развод, за да можем да се оженим и да отгледаме това дете заедно.

- Това е позор.

- Да, сър.

- Ти си петият, когото посрещам тук тази сутрин по обвинение, свързано с алкохол. Знаеше ли го?

Момчето не каза нищо.

- Доста изненадващо за кораб, на който се предполага, че няма друг алкохол освен седмичната ви дажба.

- Сър.

Никол си прочисти гърлото.

Капитанът изгледа момчето изпод вежди.

- Известно ми е доброто ти поведение досега, Соумс, и можеш да се смяташ за късметлия, че имаш за застъпник толкова добър човек.

- Сър.

- Ще те оставя да ти се размине само с глоба. Но искам едно да ти е ясно и можеш да го кажеш на всичките си приятели, както и на онези, които чакат отвън. Малко неща ми убягват на този кораб. И ако си мислите, че не ми е известно за събиранията, които се правят в час, в който нашият екипаж и дамите от товара ни трябва да са разделени не само от стени, а от цели коридори и стълби, по дяволите, значи много бъркате.