Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Приятелката ти добре ли е? - тихо я попита Денис.

- Мисля, че е малко срамежлива. - Маргарет нямаше друго обяснение. Гледаше надолу, притеснена, че се представя за близка с жена, която е срещнала съвсем наскоро.

- „Малку шрамежлива“ - имитира я механикът зад гърба й.

- Млъкни, Джексън. Е, къде служи мъжът ти?

- Във флота - отвърна Маргарет. - Джоузеф 0’Брайън. Инженер е на „Александра“.

- Инженер, значи? Хей, момчета, Мегс е от нашите. Жена е на инженер. Знаех си, че имаш вкус, Мегс, още щом те видях.

- Обзалагам се, че си виждал много жени. Маргарет повдигна вежди.

- Малко са били с добър вкус - подхвърли приятеля му.

Изиграха още четири-пет раздавания и играта, както й обстановката, бързо разсеяха усещането на жените, че с намират сред непознати. Маргарет знаеше, че е безопасен избор за някого като Денис: той беше от мъжете, които се наслаждаваха на женска компания, след като възможността за сексуално завоевание бъде отписана. Беше се притеснявала, че бременността й може да направи плаването по-трудно за нея; сега разбираше, че може да го улесни.

Още по-хубавото бе, колкото и невероятно да звучеше, че тези мъже не обръщаха внимание на корема й. Почти всяка жена, която бе срещнала на борда досега, я бе питала колко напреднала е бременността й, дали бебето е „добро“ какво ли означава „лошо“ бебе, питаше се тя, дали се надява на момче или момиче. Сякаш бе престанала да е Маргарет и се бе превърнала в крачещ инкубатор. Някои искаха да го докоснат и шепнешком споделяха, без да ги е питала, как и те искат същото. Други, като Ейвис, гледаха корема й с едва прикрито отвращение или изобщо не го споменаваха, сякаш се опасяваха, че може да се заразят някак. Маргарет рядко засягаше темата: преследвана от кошмарните спомени за раждането при кравите на баща й, тя още не се бе примирила с биологичната си съдба.

Изиграха още две, три, няколко раздавания. В стаята стана още по-задимено. Мъжът в ъгъла изсвири две песни, които тя не познаваше, а после и „Зелените поля на дома“, в много бързо темпо на тромпета си. Мъжете спряха да играят, за да попеят. После Джийн се включи с някаква вулгарно-шеговита песничка, но забрави последните няколко стиха. Запревива се от смях.

Стана късно, или поне й се струваше така: без наличието на естествена светлина или часовник не беше възможно да се каже дали времето е спряло, или вече са в малките часове. Имаше само добри или лоши карти, кикотенето на Джийн, тромпета в ъгъла и звуците, които, с малко въображение, имаха някаква прилика с дома.

Маргарет свали картите си и даде на Денис секунда да схване.

- Мисля, че си ми длъжник, господин Тимс.

- Нямам и петак вече - обяви той с добродушно отчаяние. Ще се задоволиш ли с купони за цигари? Нещо за подарък на мъжа ти?

- Задръж си ги каза тя. Твърде ми е жал за теб, за да ти взема каквото и да било.

- Трябва, да се връщаме в спалното си. Става късно. - Франсис, единствената сред тях, която още бе скована и сдържана, погледна многозначително часовника си, а после и Джийн, която не можеше да спре да се хили, излегната в един хамак, докато разглеждаше списанието на някой от механиците.

Беше дванайсет без четвърт. Маргарет се надигна тежко, натъжена, че трябва да си тръгва.

- Беше чудесно, момчета - каза тя, но май трябва да си вървим, докато всичко е мирно и тихо.

- Не искаме някой да се прибира у дома в спасителната лодка.

По лицето на Франсис за миг пролича, че е приела репликата сериозно.

- Много благодарим за гостоприемството.

- „Гоштуприемштву“ - имитира тихо Джексън.

- Удоволствието беше наше - отвърна Денис. - Искате ли някой от нас да провери дали пътят е чист за вас? - После гласът му стана студен: - Хей, Плъмър, покажи малко уважение.

Музиката спря. Всички очи проследиха погледа на Денис. Собственикът на списанието, което Джийн разглеждаше, небрежно бе сложил длан върху задната част на бедрото й, която сега побърза да отдръпне. Не беше ясно дали Джийн не е твърде пияна, за да го забележи изобщо. Но все пак настана недоловима промяна в атмосферата. Секунда-две никой не проговори.

После Франсис пристъпи напред.

- Да, хайде, Джийн. Сякаш изведнъж рязко се бе cъживила. - Ставай. Трябва да се връщаме.

- Само разваляте веселбата. - Джийн наполовина се изхлузи, наполовина се строполи от хамака, прати въздушна целувка на механика и се остави да бъде хваната здраво от Франсис. - Чао, момчета. Благодаря за прекрасната вечер. Косата й бе разпиляна пред лицето и почти закриваше блажената й усмивка. - Трябва да се разтъпчем cyтринта. - Тя тромаво размърда крак и Франсис се протегна за да смъкне полата й до прилично ниво.