Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Нося ви солени бисквити. Заповед на капитана, госпожо. Правим го за всички болни.

-Те спят - заяви Маргарет. - Най-добре да не ги безпокоим, нали така, Франсис?

Франсис погледна мъжа, после извърна лице.

- Да.

- Нашата Франсис е медицинска сестра - каза Маргарет. - Знае какво е най-добре за морска болест.

Последва кратка пауза.

- Солените бисквити помагат. - Пехотинецът стискаше кутията здраво в двете си ръце. - Да ги оставя ли на вас тогава?

- Да. Благодаря. Маргарет пое кутията и присви очи от болка: на бебето не му бе харесало раздрусването. Мъжът гледаше вторачено Франсис. Когато усети, че Маргарет го наблюдава, той побърза да извърне поглед.

- Няма да съм тук тази нощ - каза той. - Има доста заболели заради времето, затова ще помагам за вечерната проверка. Но имам разрешение да ви нагледам по-късно, ако предпочитате. Говореше някак накъсано, сякаш нямаше много опит в общуването.

- Не - отвърна Маргарет. - Ще се оправим. - Усмихна му се широко. Благодаря за предложението все пак. И не е нужно да ни наричате „госпожо“. Струва ми се твърде... Официално.

- Заповед, госпожо.

- О. Заповед.

- Точно така. Той вдигна ръка към козирката си за поздрав.

- Довиждане тогава. И благодаря за бисквитите. - Маргарет помаха с пръсти. Молеше се Мод Гон, събудена от гласа й, да не се разлае.

Когато отвориха вратата, Джийн се събуди и надигна бледото си лице изпод одеялото. Отказа бисквитите и бавно седна, разкривайки горната половина на фланелена нощница, украсена с малки розови розички по деколтето. Маргарет се сепна колко млада изглежда тя.

- Мислиш ли, че трябва да занесем нещо? - Мод Гон бе скочила в скута й и се опитваше да близне лицето й.

- Къде да го занесете?

- В столовата на огнярите. Нещо за пиене или каквото и да е.

- Аз няма да ходя - каза Франсис.

- Трябва! Не мога да ида сама!

Джийн присви очи. Имаше сенки под тях.

- Къде да отидеш? - измърмори тя.

- Има нещо като парти долу - отвърна Маргарет. -Обещаха ми игра на покер. Ще сляза, щом поразходя набързо Моди. Хайде, Франсис, не можеш да седиш тук цяла нощ. Ще ти бъде скучно.

- Наистина не си падам по подобни неща - отвърна Франсис. Но не звучеше особено убедена.

- Тогава аз ще те науча.

- Няма да ме оставите тук - заяви Джийн и прехвърли крака над ръба на леглото.

- Сигурна ли си? - попита Маргарет. - Навън е доста бурно.

- По-добре ще е, отколкото да си изповръщам червата в компанията на Госпожица Добри Маниери - отвърна тя посочвайки с палец към спящата на отсрещното легло Ейвис. От него висеше дълъг копринен халат в бледорозово. - Идвам с вас. Няма да пропусна парти. Това ще с най веселото нещо, което ми се е случило, откакто сме отплавали.

Маргарет считаше, че каютите на булките са тесни, но нищо не я бе подготвило за множеството мъже, които можеха да се окажат натъпкани в едно помещение за храна, почивка и свободно време, не по-голямо от салона в дома на някой от работническата класа. Първият признак беше миризмата: мускусният аромат, който и бе познат от стаите на братята й у дома, тук бе кондензиран, увеличен стократно и ги посрещна като зловонен порив още от другата страна на вратата. Беше миризмата на мъжки тела в постоянен близък контакт, измити и неизмити, на пот, на алкохол и цигари, на неизпрано бельо и неща, за които нито Франсис, нито Маргарет искаха да си помислят. Не беше чудно: четири етажа по-надолу, точно до нивото на водата, крайно невероятно бе в помещението да е влизала повече от глътка-две свеж въздух. И понеже се намираше точно над машинното отделение откъм старборда, помещението беше в почти постоянно състояние на вибрация, а шумът се носеше изпод краката им с ужасно и чудовищно постоянство.

- Мисля, че трябва да се върнем - каза Франсис. Тя едва тътреше крака през целия път и очакваше неприятности зад всеки ъгъл. Накрая Маргарет я бе хванала здраво за ръка, твърдо решена, че момичето ще се забавлява поне веднъж в живота си, каквото ще да става.

- Покрай баните на офицерите, нали така? Мислиш ли, че това са баните?

- Няма да надничам, за да проверя. - В изминалите няколко минути, откакто бяха напуснали своето спално помещение и бяха слезли по стълбите, тя си бе върнала цвета на лицето. Зад нея Франсис залитна и се опита да запази равновесие, когато корабът отново рязко се наклони.

- Тук е каза Маргарет. Ехо? - повика тя и почука предпазливо, макар да се съмняваше, че ще я чуят заради шума. - Денис тук ли е?

Последва съвсем кратка тишина, преди да избухнат смехове и подсвиркване. Някой извика: „Стегнете се, момчета, имаме гостенки“. И след няколко минути, в които Маргарет и Франсис се чудеха дали да не си тръгнат, а Джийн се опитваше безуспешно да надникне през малката осветена цепнатина отстрани, вратата се отвори. Денис, ухаещ приятно, с изгладена риза и стиснал в ръка бутилка кехлибарена течност, ги покани да влязат, сякаш ги въвеждаше в бална зала.