Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Денис Тимс. - Той протегна ръка.

Тя я ное.

- Маргарет - Меги - 0’Брайън.

Той кимна на Франсис, която не му беше подала своята ръка.

- Ние сме четири етажа по-надолу, почти точно под вас. Тръгнете надолу по стълбите покрай баните за офицерите, после просто следвайте шума от веселбата. - Отдаде им чест, понечи да си тръгне, после добави с театрален шепот: - Ако заседнеш някъде по стълбите, Мегс, само викни и ще взема няколко момчета да дойдем да те измъкнем.

Мисълта за няколко часа в мъжка компания определено доста ободри Маргарет. Не копнееше за флирт или внимание - за разлика от много от другите жени, - а само за простичкото мъжко присъствие, което й напомняше за дома. Въздъхна шумно: появата на Денис й бе показала какво усилие бе за нея да понася изцяло женското си обкръжение.

- Стори ми се добър човек - каза бодро тя, като се надигаше с мъка от стола си.

- Да - каза Франсис. Тя вече отнасяше таблата си към количката с мръсни чинии.

- Ще дойдеш ли с мен, Франсис?

Маргарет трябваше да подтичва, за да не изостане, докато високата и слабичка Франсис крачеше бързо по коридора, като почти не залиташе, въпреки бясното люлеене на кораба. Франсис бе стояла с извърнато от Денис лице почти през цялото време, докато той им говореше, осъзна Маргарет. Минаха още няколко минути, преди да си даде сметка, че през двата часа, прекарани заедно, Франсис не й бе казала абсолютно нищичко за себе си.

Скъпи Джордж,

Надявам се, че си добре и че кракът ти вече е оздравял. Не съм сигурна дали си получил последното ми писмо, след като толкова дълго нямам отговор от теб. Позволих си да номерирам това, за да можеш да прецениш в какъв ред са изпратени моите писма. Ние всички сме добре тук, в Тивъртън. Градината е просто прелестна и новите ми лехи се развиват чудесно. Патрик работи много, както винаги, и вече си нае ново момче, което да му помага за някои от големите клиенти. Това увеличи броя на служителите му до пет, което си е доста в тези трудни години.

Нямам търпение да получа отговор от теб, Джордж, тъй като вече няколко пъти те питам дали искаш да наемеш къщата в края на имението „Хемуърт “. Разговарях с лорд Хемуърт лично - двамата сме се срещали няколко пъти на светските приеми на съпругата му - и той каза, че ще се радва да бъдеш негов наемател, при твоята блестяща военна кариера, но трябва да получи отговор скоро, скъпи, тъй като и други хора са проявили интерес. Имаме за съседка една пенсионирана учителка, госпожа Барнс, много мила дама от Челтънъм. И вече смe уговорили една жена, която ще се грижи за дома ти, така че няма нужда да се притесняваш дали ще имаш топла вечеря!

Както съм споменавала и преди, Патрик ще се радва да те запознае с отбраното общество в Тивъртън - той самият е доста влиятелна фигура в местния ротариански клуб и може да ти осигури достъп до правилните хора. Сега, когато ще имаш повече свободно време, може би ще искаш да се запишеш в местния автомобилен клуб? Или дори да излизаш с яхта в морето ? Сигурна съм, че ще искаш да продължиш да се „мотаеш около лодките" дори в преклонните си години.

Още един пенсиониран военен и съпругата му се преместиха да живеят в околността, макар че мисля, че той е от Кралските военновъздушни сили, но поне ще има с кого да си приказвате за войната. Той е затворен човек - почти не ми продума, когато се срещнахме на пътя! - и сякаш нещо не е наред с окото му. Предполагам, че е рана от войната, но Марджъри Лейтъм се кълне, че й бил намигнал.

Трябва да свършвам вече, Джордж. Но първо да ти кажа, че сестра ни е малко по-добре. Каза да ти предам, че е благодарна за всичко, което си направил, и се надява скоро да е в състояние сама да ти пише. Понася загубата си много смело.

Моля се, както винаги, плаването ти да е безопасно.

Твоя любяща сестра,

Айрис

Капитан Хайфийлд седеше в каютата си, като придържаше с една ръка кристалната чаша с вино, докато четеше писмото, чието отваряне бе отлагал от Сидни насам. Вилицата бе останала на половината път към устата му и чак когато стигна до края на писмото, той я остави и бутна настрани чинията с вече желиралата се пържола и варени картофи.

Беше доволен от промяната на времето: жените се оказаха по-лесни за контролиране, докато бяха на легло или затворени в каютите си, а и с изключение на няколко случая на тежко повръщане и контузеното момиче, което бе натъртило лошо при падане от горното легло, в лазарета нямаше много работа. Въпреки това честичко се сещаше за доктора.