Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Смятам, че всички си научихме урока след „Дръзки".

- Това е невъзможно, сър. Опасно и нелепо е и ще разруши напълно атмосферата на кораба. Знаете колко крехък е този баланс.

- Наистина не подлежи на преговори, Хайфийлд.

- Месеци ни бяха нужни да възстановим необходимото равновесие. Знаете през какво минаха хората ми. Не можете просто да качите тук цяла тайфа момичета и да си мислите, че...

- Те ще бъдат под строги разпоредби. Флотът ще издаде съответните нареждания...

- И какво разбират жените от заповеди? Когато има мъже и жени близо едни до други, винаги има неприятности.

- Това са омъжени жени, Хайфийлд. Тонът на адмирала вече бе рязък. - Отиват си у дома при своите съпрузи! Това е целта.

- Е, с цялото ми уважение, сър, това само показва колко малко разбирате човешката природа.

Думите му увиснаха в пространството, шокирайки и двамата. Капитан Хайфийлд си пое неуверено дъх.

- Разрешете да се оттегля. Сър. Едва изчака кимването на началника си. За първи път в своята военноморска кариера капитан Хайфийлд се завъртя кръгом и се отдалечи, ядосан на командира си.

Адмиралът остана на място и го проследи с поглед как прекосява целия хангар и се изгубва във вътрешността на кораба като заек, който намира сигурно убежище в дупката си. В някои случаи подобно неуважение можеше да сложи край на кариерата за даден човек. Но колкото и да се въсеше и мърмореше Хайфийлд, Макманъс изпитваше голямо уважение към него. Не искаше да завърши професионалния си път в безчестие. Освен това, мислеше си адмиралът, докато кимаше на младите моряци да продължат с работата си, колкото и да обичаше жена си и дъщерите си, ако трябваше да е честен и ставаше дума за неговия кораб, той вероятно би се чувствал по същия начин.

За булките имаше лекции и демонстрации по време на пътуването, които да ги подготвят за проблемите с пазаруването и готвенето зapagu купонната система. В последните етапи от пътуването им дажбите им биха леко ограничени , за да няма твърде рязък преход към храната с купони.

„Дейли Мирър“, 7 август 1946 г.

Пет дни

С промяна в настроението, рязка и капризна, типично за булките на борда, морските условия се промениха драстично отвъд пристанището на Сидни. Големият Австралийски залив, казваха мъжете, със смесица от веселие и лошо предчувствие, ще покаже кои са истинските моряци.

Сякаш след като ги бе подлъгала с измамно усещане за спокойствие и сигурност, съдбата сега бе решила да им покаже колко са уязвими и колко непредвидимо е бъдещето им. Веселото синьо море потъмня, размъти се и се надигна в заплашителни вълни. Ветрове, които се бяха зародили като шепнещ бриз, се превърнаха в режещи пориви, които на свой ред прераснаха в бурни вихри, обливащи с дъжд мъжете, които, увити в непромокаеми наметала, се опитваха да закрепят самолетите по-сигурно за палубата. Под краката им корабът се издигаше и потъваше във вълните, стенейки от усилието.

Тогава пътниците, които бяха прекарали предните два дни в обикаляне по палубите като неспокоен рояк, се оттеглиха, първо един по един, а после и на големи групи, в леглата си. Онези, които останаха на крака, се придвижваха със залитане по коридорите, разтворили крака за опор и облягайки се на стените. Лекциите бяха отменени, както и планираното обучение за използването на спасителните лодки, когато стана ясно, че прекалено малко от жените изобщо могат да се задържат на крака, за да има смисъл. Служителките от женския корпус, които още можеха да вървят, правеха всичко по силите си да раздават хапчета против повръщане на нуждаещите се.

Ревът на морето, периодичното прозвучаване на корабната сирена и неспирното дрънчене на вериги и самолетни установки над тях правеше съня невъзможен. Ейвис и Джийн - нямаше как Джийн да пропусне, нали? - лежаха на леглата си, потънали в личния си свят на нещастие и пристъпи на гадене. Поне светът на Ейвис бе личен: тя можеше да каже, че знае всеки един от симптомите на Джийн как стомахът й се бил свил на топка, как дори и коричка сух хляб я накарала да се изложи до вратата на столовата на палубата за излитане, колко ужасен бил онзи огняр, който не спирал да ги следва чак до пералното помещение и който изял сандвич със сирене и солен мармалад точно пред нея само за да й стане още по-зле. Всичко се виждало в устата му и...

- Да, да, Джийн. Представих си го - прекъсна я Ейвис и си запуши ушите.