Джоджо Мойс - Корабът с булките

Спряха в подножието на подвижния мост и с присвити очи погледнаха нагоре в лекия дъждец. Кракът на Хайфийлд отново потрепери и той се зачуди дали не би могъл незабелязано да се придържа към парапета.

- Е, какво следва, когато се върнеш, Хайфийлд?

Той се поколеба.

- Ами ще бъда пенсиониран, сър.

Това го знам, човече. Имам предвид, с какво ще се занимаваш? Имаш ли някакви хобита? Или някоя госпожа Хайфийлд, която си крил през всичките тези години?

- Не, сър.

- О.

На Хайфийлд му се стори, че долавя съчувствие в гласа му. Искаше да каже, че никога не бе усещал липсата на женска компания в живота си. Ако се сближиш прекалено с никоя жена, тогава никъде другаде не си щастлив. Бе видял как мъжете тъгуват за жените си, докато плават, а после се дразнят от ограниченията на женското присъствие и домашния уют, когато са на сушата. Вече не си правеше труда да им го казва: в няколкото случая, когато го бе направил, мъжете го гледаха доста озадачено.

Адмиралът се обърна отново към „Виктория“.

- Е, нищо не може да се сравни с пълното отдаване на кариерата, нали? - Предполагам, че нямаше да получим най-доброто от теб, ако винаги мислеше за някоя жена някъде далеч.

- Така е, сър.

- Голфът е моята страст. Планирам да стоя на игрището от сутрин до вечер. Мисля, че и на жена ми ще й хареса така. - Той се засмя. - Свикнала е да си прави своите неща. През всичките тези години, нали разбираш.

- Да - съгласи се капитан Хайфийлд, макар да не разбираше.

- Хич не е очарована от перспективата да й се мотая в краката през цялото време.

- Така е.

- Ти няма защо да се притесняваш от това, нали? Можеш да играеш голф, колкото си щеш.

- Не си падам особено по голфа, сър.

- Какво?

- Мисля, че съм по-щастлив в океана. — Едва не каза онова, което си мислеше: че не е сигурен какво ще прави. И че се чувства дискомфортно от това. Животът му през последните четири десетилетия бе планиран до минута, знаеше дни и седмици напред какво ще прави и дори, според напечатания му график за краткосрочно или дългосрочно назначение, в коя част от света ще бъде.

Някои смятаха, че е късметлия, че приключва кариерата си с края на войната: в блясъка на славата, шегуваха се те, после осъзнаваха какво са казали. „Ще отведа моите момчета у дома“, казваше си той. „Това е добър край." Звучеше доста убедително. Няколко пъти се налагаше да се бори с желанието си да моли адмирала да му позволи да остане.

- Да се качваме?

- Мислех да инспектирам работата. Изглежда, са много заети. - След като отново бе на борда, Хайфийлд усети частица от предишната му самоувереност да се връща, чувството за сигурност и ред, които му се бяха изплъзнали по време на престоя му в болницата, да се възстановява. Адмиралът не каза нищо, но тръгна бодро по подвижния мост с ръце, сключени на гърба.

Дъската за отбелязване бе обърната към стената. Капитанът застана на входа, обърна я и пъхна картончето с името си, за да потвърди присъствието си на борда; успокоителен жест. После заедно прекрачиха прага, като едновременно се наведоха, докато влизаха в огромния като пещера хангар.

Не всички светлини бяха запалени и на Хайфийлд му трябваха няколко минути да свикне със сумрака. Наоколо имаше доста моряци, които закрепваха огромни кашони с екипировка върху тесни лавици, вдигаха и сваляха черни кофи с инструменти за онези, които работеха над тях. В единия край трима млади бояджии подновяваха боята по тръбите. Обърнаха се да погледнат зад себе си и явно се, поколебаха дали трябва да отдадат чест. Разпозна единия - младеж, който едва не бе изгубил пръста си преди няколко седмици, заплитайки го във въжетата. Момчето отдаде чест, при което се видя кожената превръзка на ръката му. Хайфийлд кимна за поздрав, доволен, че младежът отново работи. После погледна напред към огромните асансьорни шахти, които отвеждаха самолетите на палубата. Няколко мъже работеха там, един стоеше върху скеле и явно закрепваше метални подпори на равни интервали по цялото протежение на шахтата чак до палубата за излитане. Той зяпна учудено, опитвайки се да измисли възможно обяснение. И не успя.

- Хей! Ти! - Младият заварчик на скелето вдигна предпазния си шлем. Капитанът отиде до входа на шахтата. - Какво, за бога, си мислиш, че правиш?

Мъжът не отговори, а по лицето му се четеше колебание.

- Какво правиш в асансьорните шахти? Да не си откачил? Знаеш ли за какво служат шахтите? Позволяват на самолетите да се качват горе и да слизат обратно. Кой, за бога, ти е казал да...