Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Маргарет? - Гласът на Джийн се разнесе в мрака. - Отиваш ли някъде?

- Не - отвърна Маргарет и пъхна крака обратно под завивките. - Не, просто... Не можеше да го обясни. - Трудно ми е да заспя.

- И на мен.

Гласът и прозвуча необичайно плах. Маргарет изпита жал към нея. Беше почти дете. - Искаш ли да дойдеш тук долу за малко? - шепнешком предложи тя.

Успя да различи в мрака слабичките крака на Джийн, които пъргаво слязоха по стълбата, и после момичето се мушна под завивките в долния край на леглото й.

- От твоята страна няма място. - Тя се засмя весело и без да се усети, Маргарет също се разсмя в отговор. - Не давай на бебето да ме рита. И гледай онова куче да не си мушне влажния нос в гащите ми.

Лежаха тихо няколко минути и Маргарет не можеше да реши дали допирът на кожата на Джийн я успокоява, или притеснява. Джийн се размърда неспокойно, краката й потръпнаха и Маргарет усети как Мод Гон вирна главичка въпросително.

- Как се казва мъжът ти? - попита Джийн накрая.

- Джо.

- Моят е Стан.

- Вече ни каза.

- Стан Касълуърт. Във вторник става на деветнайсет. Майка му не се зарадвала особено, когато й казал, че сме се оженили, но сега се била успокоила малко.

Маргарет лежеше по гръб и зяпаше в тъмното, докато мислеше за топлите писма, които бе получила от майката на Джо, и се питаше дали кураж, или безразсъдство е повело това полудете към другия край на света.

- Сигурна съм, че всичко ще се нареди, когато се опознаете - каза тя, понеже продължилото мълчание би намекнало за обратното.

- От Нотингам е - каза Джийн. Знаеш ли къде е това?

- Не.

- Нито пък аз. Но той каза, че оттам бил Робин Худ. Затова си мисля, че сигурно е в гората.

Джийн отново се размърда и Маргарет я усети как ровичка в другия край на леглото.

- Имаш ли нещо против да запаля? - прошепна тя.

- Давай.

За миг светна пламък и тя видя осветеното лице на Джийн, съсредоточено напрегнато, докато палеше цигарата си. После тя тръсна клечката и каютата потъна в мрак.

- Мисля си често за Стан - каза тя. - Страшно е красив. Всичките ми приятелки така смятат. Срещнах го пред киното и той и неговият приятел предложиха да купят билети за мен и приятелката ми. Гледахме „Приключенията на Зигфилд“. Цветен филм. - Тя въздъхна. - Каза ми, че не е целувал момиче, откакто е напуснал Портсмут, и нямаше как да му откажа при това положение. Беше пъхнал ръка под полата ми още преди да запеят „Моето сърце“.

Маргарет я чу да си тананика мелодията.

- Омъжих се в рокля, направена от коприната на парашут. Леля ми Мейвис я взе от един свой познат редник който поправяше радиостанции. Майка ми не я бива особено в тези неща. - Тя замълча за миг. - И бездруго се разбирам повече с леля Мейвис. Винаги е било така. Майка ми смята, че не струвам пет пари.

Маргарет се завъртя на една страна, мислейки си за своята майка. За нейната упоритост, за непрекъснато даваните нареждания и досадно присъствие, за отрупаните й с лунички ръце, които постоянно се вдигаха да забодат фуркет в косата, за да не й се пречка. Усети как устата й пресъхва.

- Какво е по-различното, когато си... нали знаеш?

- Какво?

- Трябва ли да го правиш различно... за да имаш бебе, искам да кажа.

- Джийн!

- Какво? - Гласът на момичето се надигна възмутено!

- Все някой трябва да ми каже.

Маргарет седна, като внимаваше да не си удари главата в горното легло.

- Сигурно знаеш.

- Тогава нямаше да питам, нали?

- Искаш да кажеш, че никой никога не ти е обяснявал за... за птичките и пчеличките?

Джийн изсумтя.

- Знам къде трябва да го пъхне, ако за това приказваш. Тази част дори ми харесва. Но не знам как от това се получават бебета.

Маргарет млъкна шокирана, но от горното легло долетя глас:

- Щом сте решили да бъдете толкова вулгарни, че да обсъждате подобни теми, поне го правете тихо. Някои от нас се опитват да спят.

- Обзалагам се, че Ейвис знае - изкикоти се Джийн.

- Нали ми беше казала, че си изгубила бебето си - натъртено каза Ейвис.

- О, Джийн. Много съжалявам. - Маргарет неволно вдигна ръка пред устата си.

Настана продължителна тишина.

- Всъщност- обади се Джийн - не бях точно бременна.

Маргарет чу как Ейвис се завърта под завивките си.

- Бях... ами... малко ми закъсняваше, нали знаете. А приятелката ми Поли каза, че това означава, че си бременна. Затова казах, че съм, защото знаех, че това ще ми помогне да се кача на кораба. Макар че, когато пресметнах датите, разбрах, че няма как да е станало, ако разбирате за какво говоря. А после се наложи на два пъти да ми отложат прегледа. И когато ме прегледаха, казах, че съм изгубила бебето, и се разплаках, защото по това време почти бях убедила сама себе си, че е истина, а сестрата ме съжали и каза, че никой няма нужда да разбира за това и че най-важното е да стигна до моя Стан. Сигурно затова са ме сложили с теб, Меги. - Тя дръпна силно от цигарата си. - Е, това е не съм искала да излъжа. - Тя се завъртя, взе една обувка и угаси цигарата в подметката й. В гласа й се появиха упорити и отбранителни нотки: - Но ако някоя от вас ме издаде, ще кажа, че съм го изгубила на борда. Така че няма смисъл да обяснявате нищо.