Джоджо Мойс - Корабът с булките

В столовата бе почти тихо, с изключение на приглушените разговори на няколкото жени, достатъчно смели и издръжливи, че да помислят изобщо за храна, както и някой друг трясък, когато прибор или табла станеха жертва на надигнала се вълна. Опашките от първите дни се бяха стопили и малкото момичета, които имаха някакъв апетит, се мотаеха пред масите с ястия и не бързаха с избора си.

- Бих казала, че това е добър начин да си идеш - каза Франсис. Очите й, когато ги вдигна към Маргарет, бяха ясни и уверени, яркосини. - Вероятно не е усетила нищо. - Тя замълча за миг, после добави: - Наистина. Има далеч по-лоши неща, които биха могли да й се случат.

Маргарет сигурно щеше да се замисли доста по-дълго над думите й, ако не беше кикотенето в ъгъла. През последните няколко минути го чуваха като далечен фонов шум, но сега се бе извисило и сякаш се надигаше и спадаше с ритъма на вълните навън.

Двете жени се извърнаха на столовете си и забелязаха, че дамите в ъгъла вече не бяха сами: към тях се бяха присъединили няколко мъже с работните гащеризони на инженери. Маргарет разпозна един от тях - беше разменила поздрав с него предния ден, докато той търкаше една от палубите. Мъжете се бяха събрали около жените, които, изглежда, се радваха на малко внимание от страна на силния пол.

- Джийн трябваше да е тук - разсеяно отбеляза Маргарет и се обърна към храната си.

- Мислиш ли, че трябва да им занесем нещо? Малко картофено пюре?

- Ще изстине, докато го занесем долу - отвърна Маргарет. - Освен това не ми се нрави особено идеята Джийн да го върне обратно върху леглото ми. Там и без това мирише ужасно вече.

Франсис се загледа през прозореца към водата, която се надигаше и бушуваше около тях и понякога срещаше опръсканите солени стъкла с мощен плясък.

Маргарет мислено си отбеляза колко е сдържана спътничката й, като онези, които сякаш винаги водеха вътрешен монолог ,дори когато говореха за нещо друго.

- Надявам се, че Мод Гон е добре - каза тя.

Франсис се извърна, сякаш неохотно я бяха изтръгнали от някакви далечни мисли.

- Разкъсвам се между желанието си да видя, че е добре, и усещането, че не мога да издържа и минута повече в проклетата каюта. Направо ме подлудява. Особено стенанията на онези двете.

Франсис кимна едва забележимо. Това бе най-близкото, подозираше Маргарет, до открито съгласие, което би показала. Но се приведе напред, така че гласът й да се чуе въпреки шума в столовата.

- Можем да се поразходим после по палубата, ако искаш. Да я изведем малко на въздух. Може да я сложиш онази плетена кошница и да я скрием с една жилетка.

- Здравейте, дами.

Беше инженерът. Маргарет подскочи, после погледна зад гърба му към развеселените момичета, кои то току-що бе оставил в ъгъла и които го следяха с погледи през рамо.

- Добър ден - отвърна тя без особен ентусиазъм.

- Тъкмо си говорехме с моите приятелчета ей-там и решихме да ви споделим, дами, че тази вечер ще има малко парти за добре дошли на борда в столовата на огнярите! - Говореше с акцент и увереността на човек, който винаги получава онова, което иска.

- Много мило - отвърна Маргарет, отпивайки от чая си. - Но пред вратата ни има пазач.

- Не и тази нощ, дами - каза той. Има известен недостиг на пазители на морала, заради времето. Ще имаме една-две нощи свобода. - Той намигна на Франсис. Сигурно намигаше на жените още от раждането си. - Само малко смях. Имаме грог, ще поиграем на карти и може да ви запознаем с някои английски обичаи.

Маргарет вдигна очи към тавана.

- Не е за нас, благодаря.

- Карти, госпожо, карти. - По лицето му се изписа шок и обида. - Не знам какво си помислихте. Боже, та нали сте омъжена жена и...

Маргарет се засмя въпреки волята си.

- Нямам нищо против една-две игри на карти - каза тя. - Какво играете?

- Джин рум. Нюмаркет. Може и някоя и друга игра на покер.

- Единствената истинска игра - сериозно заяви тя, - но аз играя само със залози.

- Такива момичета харесвам - отбеляза той.

- Сигурно ще ви обера - каза тя. - Учила съм се от най-добрите.

- Ще рискувам - каза той. Хич не съм придирчив от кого взимам пари.

- Аха. А ще има ли място за мен? - попита тя и отмести назад стола си, за да се покаже целият й огромен корем. Чакаше да види реакцията му.

Колебанието му продължи само частица от секундата.

- Ще намерим място за теб - каза той. Всеки приличен играч на покер е добре дошъл в столовата на огнярите.

Сякаш всеки от тях беше разпознал сродна душа в другия.