Джоджо Мойс - Корабът с булките

Маргарет кимна на мъжете край масата, после тръгна към вратата, внезапно смутена, сякаш едва сега осъзнаваше потенциалните опасности в ситуацията.

Денис явно усети това.

- Съжалявам за станалото - каза той. - Заради алкохола е. Нищо лошо не е имал предвид.

- Всичко е наред-отвърна Маргарет и се усмихна вяло.

Той й протегна ръка.

- Елате пак. Наведе се към нея и прошепна: Писва ми да гледам все тези физиономии.

Маргарет знаеше какво се опитва да й каже и изпита благодарност.

- Много бих искал пак да поиграем карти - добави той.

- Сигурна съм, че пак ще дойдем - каза тя, докато Франсис влачеше Джийн към вратата.

Ейвис беше будна, когато се промъкнаха възможно най-тихо в каютата с Джийн, която все се кикотеше и сумтеше под нос.

Бяха видели само две други жени: доста притеснени на вид, които бяха разменили с тях съвсем кратки съзаклятнически усмивки, преди да се скрият в някой сенчест коридор. Маргарет обаче навсякъде виждаше призраците на пазителите на морала: ушите й направо горяха в очакване на вик: „Хей! Ти! Какво си мислиш, че правиш?“. По сериозното лице на Франсис си личеше, че и тя мисли за същото. Междувременно Джийн бе повърнала два пъти, за щастие в офицерската баня, която бе празна по това време, но сега се кикотеше и се опитваше да им разкаже историйката, която бе прочела в списанието.

- Беше адски смешна. Всеки път, щом това момиче прави нещо, каквото и да е... - Лицето й се озари от престорено слисване. - Всичките й дрехи просто падат на земята.

- Голям смях - измърмори Маргарет. Тя беше силно момиче — като крава, обичаха да казват братята й, но бебето, заедно с почти отпуснатото тяло на Джийн, както и неспирното люшкане на кораба, я бяха изтощили и сега пъшкаше и се потеше, докато се мъкнеха по коридора. Франсис бе поела по-голямата част от тежестта на Джийн и мълчаливо я теглеше, като се крепеше с другата си ръка за тръбите и перилата, а лицето й бе напрегнато от усилията.

- Повечето пъти остава само по бельо и сутиен. Но имаше поне две картинки, на които си нямаше нищо. Нищичко. Трябваше да прави така с ръце. - Джийн се измъкна от хватката им - беше изненадващо силна за такова дребничко момиче - и понечи да скрие гърдите и слабините си, докато на лицето й бе изписано престорено изненадано изражение.

- О, хайде, Джийн.

Маргарет надникна зад ъгъла към тяхното спално помещение и с радост забеляза, че пехотинецът не е на поста си.

- Бързо! Може да ни остава съвсем малко.

Именно тогава от тъмнината се бе появила онази жена.

- О! - сепна се Франсис.

Маргарет усети как се изчервява.

- Какво става тук, дами?

Служителката на женския корпус дотича бързо при тях, като големият й бюст пристигна малко преди нея. Беше ниска, с тъмнокестенява коса и по-рано ги бе упътила към пералното помещение. Имаше нещо леко неприлично в бързото й появяване тук, сякаш бе чакала да се случи някакво провинение.

- Какво става? Знаете, че на булките не се разрешава да излизат от спалните по това време на нощта.

Маргарет усети как езикът залепва за небцето й.

- На приятелката ни й стана зле - спокойно обясни Франсис. - Трябваше да иде до банята, а не бяхме сигурни че ще се справи сама.

Сякаш в потвърждение на думите й, палубата се надигна под краката им и четирите залитнаха дружно към стената. Джийн падна на колене, изруга и шумно се оригна

- Морска болест ли е?

- Ужасно зле е - каза Маргарет и изправи Джийн на крака.

- Ами не съм сигурна...

- Аз съм медицинска сестра прекъсна я Франсис. "В този тих и тънък глас се крие ужасно много сила", помисли си Маргарет. Реших, че ще бъде по-хигиенично, ако повърне далеч от леглата ни. Вътре има още една такава - посочи тя към вратата им.

Жената се вторачи в Джийн, чиято глава бе сведена.

- Сигурни ли сте, че е само прилошаване?

- О, да - каза Франсис. Прегледах я, нищо друго няма

Жената, изглежда, се колебаеше.

- Виждала съм го и преди - каза Франсис, докато служех на болничния кораб „Ариадне“. Нарочно бе наблегнала на думата „служех“. Протегна ръка на жената. - Сестра Франсис Маккензи.

Жената усети, че е била надхитрена. Това я притесняваше, помисли си Маргарет, най-малкото защото не беше сигурна как е станало.

- Да. Ами... - подхвана тя. Не пое ръката на Франсис и тя остана да виси във въздуха. Привидната лекота, с която Франсис накрая я прибра до тялото си, накара Маргарет да се запита колко ли пъти е бил отказван подобен жест.

- Хм, ще ви помоля да се върнете по леглата, дами, и да не излизате отново, освен ако не става дума за спешна нужда. Знаете, че тази нощ нашият пехотинец го няма, а е въведен строг вечерен час.