Джоджо Мойс - Корабът с булките

Това не се отнасяше за „Виктория“. С прекъсващ двигател и кормило, което всеки момент можеше да блокира, измъченият кораб се придвижваше трудно напред, насилван от инженерите и влекачите, безразличен към красотата на хълмовете на Девън и Корнуол, които се зеленееха от двете му страни. Когато бе посетил машинното отделение на десния борд рано сутринта, главният механик му бе докладвал, че се радва, че най-сетне са у дома. Не бил сигурен дали отново може да задейства двигателя.

- Корабът знае, че си е свършил работата - весело бе отбелязал той, бършейки ръце в гащеризона си. - Стига му толкова. Трябва да ви кажа, сър, че знам точно какво изпитва.

- Мостик, променете курса на нула-шест-нула.

Обърна се към радиооператора и чу командата си, повторена от него.

Утрото бе особено светло, такова утро, което предвещава чудесен, ясен ден. Заливът Плимут беше красив -напълно подхождаше за изпращане на стария кораб и чудесно посрещане, помисли си той, за булките. Няколко пухкави облачета се гонеха по синьото небе, морето, изпъстрено от бели гребени на вълни, проблясваше около кораба и някак му придаваше част от своето великолепие. След Бомбай и Суец, след безкрайното мътносиньо на океана, всичко тук изглеждаше изумително зелено.

Доковете бяха започнали да се пълнят с хора още с пукването на зората. Отначало от неколцина притеснени на вид мъже с вдигнати против студа яки, които пушеха или изчезваха за малко да презаредят с чай и препечени филийки, а после и от по-големи групички, семейства, застанали скупчени близо един до друг на дока, като от време на време сочеха към приближаващия се кораб. Махаха на онези от булките, които вече бяха на палубата. Радиооператорът бе разменил няколко съобщения с началника на пристанището и с членове на Британския червен кръст. Бяха му казали, че някои от съпрузите били принудени да спят по входовете на сградите, тъй като в целия Плимут не можело да се намери и едно свободно легло.

- Моряците по местата за акостиране, моряците по местата за акостиране, свободните от дежурство за деня да освободят горната палуба, да се затворят всички врати и люкове. Високоговорителят се изключи. Това бе последната команда, преди да влязат в пристанището.

Капитанът стоеше, опрял ръце на перилата пред себе си. Връщаха се у дома.

Каквото и да означаваше това.

Никол бе проверил в лазарета, в столовата на палубата и банята за жените, предизвиквайки възмутени писъци и смут. Сега тичаше по хангарната палуба към голямата столова на булките, безразличен към любопитните погледи на последните жени, които се връщаха от закуска. Вървяха ръка за ръка, с направени прически, с рокли и сака, изгладени с безупречно остри ръбове, с леко приведени от вълнение рамене. На два пъти се размина с други пехотинци, които отиваха към самолетната палуба; като го видяха колко бърза и знаеха репутацията му, те предположиха, че е изпратен по важна задача. Едва след това, когато осъзнаеха колко омачкана е униформата му, а лицето му - небръснато, можеха да подхвърлят, че Никол изглежда малко небрежно. Невероятно как някои мъже смятат, че могат да запуснат външния си вид, след като се прибират у дома.

Спря рязко пред главния вход и огледа залата. Имаше само около трийсетина жени: толкова близо до слизането на брега, повечето довършваха опаковането на багажа си, стояха в очакване на палубата с лодките или в кулите за оръдията с развени от резкия морски бриз поли. Остана за миг, изчаквайки едно момиче да се обърне или друго да вдигне глава, за да е сигурен, че никоя от тях не е тя. После изруга мислено замаяната си глава.

Откъде да започне търсенето си? Навсякъде обикаляха разни хора. Само за половин час как можеше да открие един човек на кораб, който е истински лабиринт от стаи и отделения, сред хиляда и шестстотин други?

- Тревър, госпожа Анет. - Служителката на женския корпус стоеше в горния край на подвижното мостче и чакаше госпожа Тревър да си проправи път до началото на групата. Последва кратко мълчание, преди да се появи куфар, вдигнат високо от една руса жена с прическа на големи букли и килната шапка в резултат на мъчителното промушване в тълпата.

- Аз съм! - викна тя. - Слизам!

Вашият багаж е освободен от митническите власти. Куфарите ви ще бъдат на дока и ще ви е нужен документ за самоличност, за да си ги получите. Можете да слизате.

- Служителката на женския корпус прехвърли папката със списъка в лявата си ръка. Късмет - пожела й тя и протегна ръка.