Джоджо Мойс - Корабът с булките

Загледан във вратата, знае, че обича този метален правоъгълник, както не е обичал нищо друго досега. После, след мигновено колебание, се обръща, слага ръце зад гърба и застава отвън, здраво стъпил на опушения под, примигващ бавно, леко замаян от пиенето и от пурите.

Той е единственият пехотинец, който на сутринта ще носи неизгладена униформа без излъскани копчета. Единственият пехотинец, който нарушава заповедите, като стои в непозволена близост до булките.

Той е единственият пехотинец на пост по цялото протежение на хангарната палуба и по лицето му са изписани гордост и покровителствено чувство, примесени с неизразимо облекчение.

Австралийски булки - 655 на брой - на британски моряци стъпиха на английска земя снощи, когато двадесет и три хиляди тонният самолетоносач „Виктория“ хвърли котва в Плимут. Те донесоха със себе си и своите истории:

Приключение - Госпожи Айрийн Скинър, на двадесет и три, потомка на преподобния Самюъл Марсдън, заселил се в Австралия през хиляда седемстотин деветдесет и четвърта година, заяви: „Ние можем да се заселим в Нюфаундленд или в Англия, или където и да било, стига да намерим приключения и удовлетворение“.

Романтика - Госпожа Гуен Клинтън, на двадесет и четири, чийто съпруг живее в Уембли, сподели за брака си: „Той беше разквартируван при нас в Сидни. Бях очарована от него и това беше всичко“.

Песимизъм - Госпожа Норма Клифърд, двадесет и три годишна, съпруга на флотски инженер: „Казвали са ми, че не можеш да си купиш прилични обувки в Англия“. Тя донесла със себе си деветнадесет чифта.

„Дейли Мейл“, 7 август 1946 г.

Плимут

- Няма да изляза. Казвам ви - промених решението си.

- Хайде, Мириам. Не бъди глупава.

- Казвам ви, че си промених решението. Погледнах отново снимките, които имам, и реших, че не ми харесва как изглежда.

Маргарет седеше на ръба на леглото си и слушаше развълнуваните гласове в съседната каюта. Жените си викаха вече от половин час; нещастната Мириам явно се бе заключила вътре и никоя от останалите, които деляха каютата с нея и които преди това са били на опашка за банята, сега не можеше да се облече.

Както бяха предсказали някои от служителките на женския корпус, цареше хаос. Покрай нещастните обитателки на каюта ЗФ тичаха нагоре и надолу други булки и викаха, че им липсват разни вещи или търсеха някоя приятелка. По радиоуредбата неспирно звучаха съобщения и инструкции за екипажа, свързани с подготовката за акостиране, а наоколо се чуваха подвиквания от мъжете един към друг, докато бързаха да свършат задачите си в последния момент. Служителките на женския корпус вече се събираха близо до подвижното мостче, готови да изпълнят и последното си задължение: да потвърдят, че всяка булка е отметната в списъка, че е получила всичките си куфари и че ще бъде предадена в сигурни ръце.

- Булките от втора смяна, последно повикване за столовата, последно повикване за столовата. Високоговорителят изпука и се изключи.

Изолирана от цялата трескава дейност и без Ейвис и Франсис вътре, стаята им бе тиха. Маргарет погледна тоалета си; можеше да се напъха само в една от роклите си, а и тя бе готова да се пръсне по шевовете. Потърка едно малко мазно петънце, макар отлично да знаеше, че няма полза.

- Тогава поне ми подай камизолата, Мириам, моля те! Не можем да стоим тук цяла сутрин.

- Няма да отворя вратата. - Момичето звучеше истерично.

- Вече е малко късно за това. Какво си мислиш да направиш? Да размахаш ръце и да отлетиш до вкъщи ли?

Малкият й куфар, прилежно подреден, стоеше до леглото й. Маргарет приглади одеялото до него, където обичаше да лежи Моди, и въздъхна дълбоко и на пресекулки. Тази сутрин за първи път не бе в състояние да хапне дори и парче сухар. Гадеше й се от притеснение.

- Не ме интересува! Няма да изляза.

- О, за бога. Вижте, повикайте онзи пехотинец. Той ще ни помогне. Хей! Ти!

Маргарет застина, усетила леко раздвижване пред вратата. Озадачена, тя отвори и отстъпи бързо навътре, при което пехотинецът залитна и се стовари на кълбо в каютата.

- Здравейте - каза Маргарет, докато той се опитваше да се изправи.

- Извинете. - Някаква жена се появи на вратата, загърнала мократа си коса в тюрбан от кърпа. Обърна се към Никол: - Мириам Арбитър се е заключила в каютата ни. Не можем да стигнем до дрехите си.