Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Но сестрите са постъпили като мен в преценката си за теб?

- Повечето, да. Мисля, че старшата сестра беше на друго мнение. Бяхме работили заедно много дълго. Познаваше ме - познаваше ме като друг човек. Само ми каза, че трябва да се възползвам максимално от това, което ми е дал. Не всеки получава втори шанс в живота.

Ейвис лежеше и гледаше в тавана.

- Сигурно е била права. Никой не е длъжен да знае. Няма защо да знае... каквото и да било.

Франсис повдигна вежда, не особено уверена.

- Дори и след всичко станало?

Ейвис сви рамене.

- Англия е голяма страна. Има много хора. А и Чоки ще се погрижи за теб сега.

След като Франсис не отговори нищо, Ейвис попита:

- Нали никой не му каза накрая? Не и след всичко друго?

- Не - потвърди Франсис. Никой не му каза.

От другата страна на вратата, където слушаше разговора, все още стиснал напълно студените вече тенекиени канчета с чай, пехотинецът отмести бавно глава от твърдата повърхност и затвори очи.

Имаше любовни истории и няколко женитби, и тъй като беше холандска територии, налагаше се да се подписват множество документи... Обикновено пръстените бяха изработвани от зъболекари с неговата бормашина , а сватбените рокли бяха най-различни - от творения от бяла мрежа против комари до болничната униформа на австралийската сестринска служба... Според разпоредбите в армията, булките веднага се връщаха в Австралия.

„Специална служба“, Джоун Кроуч

Моротай, острови Халмахеръс, 1946 г.

- Знам, че е необичайно - каза Одри Маршал, - но ти ги видя. Знаеш какво й причини това на нея.

- Трудно ми е да го повярвам.

- Била е само дете, Чарлс. На петнайсет, както ми каза.

- Той е много привързан към нея, това е ясно.

- Какво лошо може да има?

Старшата сестра отвори едно чекмедже и извади бутилка с бледокафява течност. Вдигна я и той кимна, като отказа добавката от хлорирана вода, която стоеше в кана на бюрото й. Трябваше да поговорят по-рано, но бе станал инцидент на пътя към американската радарна станция: джип се бе блъснал в холандски камион с боеприпаси и се бе преобърнал, при което един човек бе загинал, а двама бяха ранени. Капитан Бейли бе прекарал повече от час с холандските власти, попълвайки безброй формуляри, и бе обсъждал инцидента с командващия офицер на холандските части. Един от мъжете бе личният му ординарец; сега бе разстроен и изморен.

Отпи глътка, видимо недоволен, че трябва да се занимава и с този нов проблем в добавка към всичко останало.

- Може да ни навлече неприятности. Човекът не е на себе си.

- Знае, че я обича. Това ще го направи щастлив. А и освен това, какво може да направи тя? Не може да остане да работи като сестра тук, след като всички знаят. Не може да остане и в Австралия.

- О, стига, страната е голяма.

- Но някой я откри и тук, нали?

- Не знам...

Старшата сестра се надвеси над бюрото.

- Тя е добра сестра, Чарлс. Добро момиче. Помисли само какво направи за твоите хора. Спомни си за Петерсен и Милс. За О`Халоран и ужасните му рани.

- Знам.

- Какво лошо има? Момчето няма пари, нали? Каза, че няма и близки роднини. Снижи глас. По-добре от мен знаеш колко е зле физически.

- А ти много добре знаеш, че се опитах сериозно да предотвратя подобно нещо. Толкова много документи трябва да се пишат, като начало.

- Разбираш се добре с холандците. Сам си ми го казвал. Ще подпишат какъвто документ им представиш.

- Убедена ли си, че идеята е разумна?

- Ще донесе малко щастие на него и спасително въже за нея. Ще има право да замине за Англия. Там ще стане превъзходна сестра. Какво лошо има?

Чарлс Бейли въздъхна дълбоко. Остави чашата на бюрото си и се обърна към жената срещу него.

- Трудно е да ти откаже човек каквото и да било, Одри.

Тя се усмихна с вида на човек, който знае, че битката е спечелена.

- Ще направя каквото е нужно - каза тя.

Свещеникът беше делови човек. Смазан от болката и страданието, на които бе станал свидетел, той лесно склони да помогне. Младата сестра, негова любимка, бе идеален пример за изкупителната сила на брака, казваше си той. И ако това помагаше на горката душа до нея поне за малко да се отърве от ужасите в последните му няколко седмици, той бе напълно убеден, че Господ ще го разбере. Когато старшата сестра му благодари, той отвърна само, че според него Всевишният е много по-прагматично настроен, отколкото всички смятат.