Джоджо Мойс - Корабът с булките

Но това щеше да е след много часове и дни. Засега Хайфийлд просто лежеше там, безразличен към думите и уверенията им. Настана тишина в продължение на една цяла минута, в която мъжете гледаха отпуснатото му тяло, все още с парадна униформа, мокра и омазана от пушека, с поглед, вперен в някаква далечна драма.

Мъжете гледаха капитана, а после тайничко се споглеждаха помежду си. Някой се зачуди дали да не повикат корабния лекар, който в момента организираше групово пеене на жените в спасителните лодки. После Хайфийлд се надигна на лакът, погледна с кръвясали очи наоколо. Изкашля се веднъж, два пъти, изплю чернилка на палубата. Раздвижи болезнено врата си.

- Е, какво чакате? - попита той с дрезгав глас и гневен поглед. - Проверете всяко отделение и каюта, но дяволите. После извадете проклетите жени от проклетите лодки и ги върнете на борда.

Отне им близо два часа да обезопасят кораба. Испанските рибарски корабчета, които минаха малко преди зората оттам, се отбиха да проверят дали някой от чакащите във водата няма нужда от спасяване и след това с години щяха да разправят за лодките, пълни е жени в ярки вечерни рокли, с преплетени ръце и крака, които пееха ирландски песни с прегракнали гласове. Лодките бяха свързани като в някаква гигантска паяжина от изпънати кафяви чорапи, навързани един за друг, изпълняващи ролята на въжета.

Във всяка лодка имаше по двама пехотинци. Водата се плискаше в страните на спасителните лодки, полюшваше захвърлените или разкъсани чорапи, които се носеха като водорасли по повърхността. Жените говореха тихо, пресипнали от облекчение и изтощение, когато се разнесе вестта, че няма да се наложи да останат още дълго в малките лодки. Че и те, и вещите им, са в безопасност.

Той се загледа в нея и сега, когато спящото тяло на Ейвис се бе отпуснало до нейното, тя, все така загърната с одеялото, отвърна на погледа му над скупчените тела на другите жени. Останаха, вперили поглед един в друг, мълчаливи и без да мигат, сякаш очите им бяха свързани с невидима нишка.

Капитанът бе жив. Огънят бе потушен.

Щяха да се качат отново на борда.

Запомнете, че армията няма да ви изпрати никъде, освен ако не е потвърдено, че „посоченият“ човек ви очаква там. Накратко, считайте се зa пощенска пратка.

Съвет в брошурата, дадена на военните булки, пътуващи на борда на „Аржентина“, Имперски Военен музей

Двадесет и четири часа до Плимут

Минаха няколко часа, преди температурата да спадне достатъчно, за да могат да проверят, но след като ремонтната бригада слезе в централното машинно отделение, веднага стана ясно, че няма какво да се поправя; огънят бе разтопил тръбите и заварил нитовете за пода. Стените и люковете се бяха огънали, а над него половината от моряшките столови бяха унищожени, при което палубите се бяха изкривили дотолкова от топлината, че няколко от металните стойки бяха пропаднали надолу. Други моряци бяха дали от своите одеяла и възглавници, за да може онези, които са загубили леглата и вещите си, да спят горе-долу комфортно в предната част на палубата с хангарите. Никой не се оплакваше. Онези, които бяха изгубили скъпоценни снимки и писма, се успокояваха с мисълта, че само след двайсет и четири часа ще могат да видят на живо любимите си хора. Тези, които си спомняха „Несломим“, просто изпитваха облекчение, че никой не е загинал. Ако войната изобщо ги бе научила на нещо, то бе именно това.

- Мислиш ли, че ще докуцукате до пристанището?

Хайфийлд седеше на мостика, загледан в сивото небе, където облаците почваха да се разкъсват и на места се откриваше чисто синьо небе, сякаш като извинение за предната вечер.

- Остава ни по-малко от ден път. Имаме един работещ двигател. Не виждам защо не.

- Май старото корито е пострадало доста. - Макманъс говореше тихо. - И едно птиченце ми каза, че е било доста напечено в един момент.

Хайфийлд се опита да не мисли за оръжейния склад и израненото си гърло. Отпи нова глътка от меда с лимон, забъркан от стюарда му.

- Всичко е наред, сър. Няма за какво да се тревожите. Мъжете... се погрижиха за мен.

- Отлично. Ще очаквам доклада ти. Радвам се, че сте успели да овладеете ситуацията без да изплашите прекалено дамите, имам предвид. Смехът му отекна кухо по линията.

Хайфийлд излезе от кабината на мостика и пристъпи на самолетната палуба. В задния край една редичка мъже бавно си проправяха път по палубата, като търкаха здраво следите от пушека, който бе стигнал дотук, и от кофите им се плискаше вода, докато напредваха упорито. Избягваха местата, които се бяха огънали и изгърбили, защото бе опасно да се стъпва по тях. Няколко пехотинци бяха заети със задачата да направят ограждения около тези участъци. Пораженията бяха видими, но ограничени и обозначени. Когато стигнеха до Плимут, корабът на Хайфийлд щеше да е под контрол.