Джоджо Мойс - Корабът с булките

На Никол му трябваха няколко секунди, докато осъзнае, че ръцете, които го дърпат, не са на Тимс. Замахваше сляпо наоколо, стиснал юмруци, а главата му се люшкаше вяло напред и назад с всеки удар, но сега смътно осъзна, че последния път, в който бяха ударили в плът, протестният вик не беше на огняря. Залитна назад, очите му пареха, докато се опитваше да се фокусира, и постепенно видя Тимс на няколко стъпки от него с двама моряци, приведени над тялото му.

Емет го дърпаше за сакото с едната си ръка, докато с другата разтриваше слепоочието си.

- Какви ги вършиш, по дяволите, Никол? Трябва да се качиш горе - обясняваше той. - При сборния пункт. Трябва да качим булките в лодките. Господи, човече! Погледни се на какво приличаш.

Едва тогава чу алармата и се изненада, че не й беше обърнал внимание по-рано. Сигурно бученето в ушите му я бе заглушило.

- Главният двигател е, Тимс - викаше младият огняр. - По дяволите, загазихме.

Боят бе забравен.

- Какво е станало? - Тимс вече беше на крака и се бе надвесил над младежа. Дълга драскотина разсичаше страната му. Никол, мъчейки се да остане прав, се запита дали той го е подредил така.

- Не знам.

- Какво си направил? - Огромната и окървавена ръка на Тимс се протегна и сграбчи рамото на момчето.

- Аз... аз не знам. Излязох за пет минутки, за да ида да видя момичетата. Когато се върнах, целият проклет коридор беше пълен е дим.

- Изолира ли го? Затвори ли люка?

- Не знам - имаше толкова много дим. Не можах да стигна дори до бомбения склад.

- По дяволите! - Тимс погледна Никол. - Отивам долу.

- Има ли някой друг в централното машинно?

Тимс поклати глава и потръпна.

- Не. Главният механик си беше тръгнал. Само това глупаво момче беше там.

Първите пипала на пушека стигнаха до носовете на мъжете и за миг се възцари напрегната тишина.

- Заради капитана е обади се Тимс. - Лош късмет носи този Хайфийлд. Ще ни довърши всички.

А - като армията, която обичаме,

Б - като булките - брюнетки и блондинки,

В - като вярност, каквато всички имат,

Г - като грижа, която на всички тежи,

Д - като дистанция, която отбелязваме в мили,

Е - като еполетите на офицерското рамо,

Ж - като желание да се справим най-добре,

З - като заслуги, които идват в изпитанията...

Идa Фокньр, военна булка, цитирана във „Военни любими: Военни романси от Първата световна до Войната в залива“,

Джоана Лъмли

Огнярят пожарникар се появи от черния пушек с несигурната походка на слепец, стиснал с една ръка носа си, докато другата бе протегнал напред в търсене на нещо, което ще го изведе в безопасност. Шлемът му бе почернял и ръцете, които се протегнаха да го свалят от главата му, усетиха по изгорените си пръсти точно колко е горещ.

Грийн се изкашля, избърса саждите от очите си, после се изправи и се обърна към капитана.

- Принудени сме да отстъпим, сър. Затворихме всички люкове, които успяхме, но пожарът е стигнал до машинното отделение в дясната страна. Противопожарната система не се е задействала. - Изкашля чернилка на пода, после отново вдигна опушеното си лице, на което се белееха неестествено единствено очите. - Не мисля, че е достигнал до главния резервоар, защото тогава щеше да е взривил контролната зала на машините.

- Пожарогасителна пяна? - предложи капитанът.

- Прекалено късно е за това, сър. Вече не става дума само за запалено гориво.

Около него екипът от пехотинци, огняри и флотски пожарникари стояха в готовност, стиснали маркучи и пожарогасители, в очакване на заповедите, които щяха да ги пратят в битка.

На „Несломим“ често казваха за Хайфийлд, че познавал отлично разположението на всяка стая, всяко отделение и всеки трюм в плаващия град, без дори да се налага да погледне в картата. Сега той мислено проследи всеки възможен маршрут на огъня на кораба близнак.

- Знаем ли къде се е насочил?

- Само можем да се надяваме да продължи към дясната страна. Така може и да загубим десния двигател, сър, но след това ще стигне до свободно въздушно пространство. Над него са резервоарът за смазочно масло и турбогенераторът.

- Значи най-лошото, което ни очаква, е да останем неподвижни. Около него сирената продължаваше да вие пронизително в претъпкания коридор. В далечината се чуваше как събират жените на едно място.