Джоджо Мойс - Корабът с булките

- По дяволите - изруга той и заби юмрук в стената.

- Нещо тревожи ли те, пехотинецо?

Тимс бе препречил коридора, гащеризонът му бе омазан с масло и гориво, а нещо още по-взривоопасно грееше на лицето му.

- Какво има? - тихо попита той. - Да не би да няма кого да сплашваш вече?

Никол погледна разкървавените си кокалчета на пръстите.

- Върши си работата, Тимс. - В гърлото му се надигна жлъчка.

- Да си върша работата ли? За кого се мислиш? За командира ли?

Никол хвърли поглед през рамо към празния коридор На палуба Г не се виждаше никой; всички, които не бяха на пост, бяха на палубата с хангарите и се забавляваха на танците. За миг се запита от колко ли време стои там Тимс.

- Твоята приятелка нещо те тормози май? Отказва ти благоволението си, така ли?

Никол си пое дълбоко дъх. Запали цигара, угаси клечката между показалеца и палеца си и я пъхна в джоба.

- Май не можеш да си начешеш крастата?

- Може да си мислиш, че си важна клечка на този кораб, Тимс, но след няколко дни ще бъдеш само поредният безработен моряк, както всички останали. Едно нищо. - Опитваше се да говори спокойно, но в гласа му се долавяше вибрирането на едва потискан гняв.

Тимс се поклати на пети, скръсти ръце пред гърдите.

- Може да не си неин тип. - Вдигна брадичка, сякаш току-що му е хрумнало нещо. - О, чакай, забравих. Всеки е неин тип, стига да има два шилинга в джоба си...

Първият удар явно не бе изненада за Тимс и той го избегна. Вторият блокира със светкавичен ъперкът. Свари Никол неподготвен и го фрасна здраво в брадичката, така че го блъсна назад в стената.

- Мислиш ли, че малката ти курва ще те сметне за красив сега, пехотинецо? - Думите му бяха като удар, пронизал бумтежа на двигателите, далечното свирене на оркестъра, безутешното дрънчене на веригите, които се удряха в страничните бордове. През бученето на кръвта в ушите му. - Може би изобщо не е смятала, че си достатъчно мъжествен за нея с тази натруфена униформа и непрекъснатото спазване на заповеди.

Усети дъха на огняря по кожата си, миризмата на гориво по дрехите му.

- Каза ли ти как й харесва, а? Каза ли ти колко й беше приятно да усети ръцете ми върху гърдите си, че иска да...

С див рев, Никол се нахвърли върху Тимс и двамата паднаха на земята. Удряше сляпо с юмруци в тялото пред него, без да е сигурен в какво точно се цели. Усети как другият изви тялото си изпод неговото и видя огромния му юмрук, преди да го улучи отново. Но вече не можеше да спре, дори и да съзнаваше, че е в смъртна опасност. Почти не усещаше ударите, които се сипеха върху него. Някаква кървава мъгла се бе спуснала над всичко, целият гняв от последните шест седмици, от последните шест години, се изливаше от него в силата на юмруците му и в ругатните, които излитаха през стиснатите му зъби. Нещо подобно - вероятно унижението му пред една жена или несправедливостите, натрупани през двайсетгодишната му служба във флота, - изглежда, мотивираше и даваше сили на Тимс, така че, понесени от вихъра на юмручните удари, никой от двамата не чу сирената, въпреки близостта на радиоточката до главите им.

- Огън! Огън! Огън! - разнесе се тревожния сигнал по уредбата. - Дежурната група за аварийни ситуации, съберете се в Базова секция две. Всички пехотинци на палубата със спасителни лодки.

Участничките в конкурса „Кралица на „Виктория“ бяха любезно съпроводени надолу от сцената, а бляскавите им усмивки бяха изчезнали от лицата им. Айрийн Картър стискаше здраво шарфа на победителка, сякаш е спасителна жилетка. Маргарет ги зърна само за миг, когато се оказа част от множеството тела, които се движеха към вратата. Зад тях масите бяха опустели, с изоставени чинии ябълкова шарлота или плодова салата, полупълни чаши. Навсякъде наоколо се чуваха притеснени женски гласове, като някои се извисяваха в кресчендо от страх след всяко ново указание, прозвучало по уредбата. Тя сложи ръка над корема си, за да го предпази, и се опита да си пробие път към изхода от дясната страна. Беше като да се движиш срещу много силно течение.

Един глас се провикна някъде напред:

- Бързо, дами, моля ви. Онези, чиито фамилии започват с Н до Я да се съберат на сборен пункт Б, всички останали - сборен пункт А. Не спирайте, моля.

Маргарет бе успяла да се добере до периферията на тълпата, когато служителката на женския корпус я хвана за ръката.

- Насам, госпожо. Тя протегна ръце и посочи напред, създавайки физическа бариера пред десния изход.

- Трябва да сляза за миг долу. - Маргарет изруга тихичко под нос, когато някой я бутна силно с лакът по гърба.