Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Изобщо не разбирам защо се вълнуваш толкова - изръмжа той. - Нощна смяна си.

Заложил съм две лири на онази госпожа Радли отвърна Плъмър. Две лири! Направих залога си още когато беше три към едно за нея, така че ако спечели, ще съм напред с доста парици. Ако не, ще се напия. Обещал съм на старото си мамче да заведа всички в Скарбъро. Но аз съм си оптимист по природа, нали знаеш? Вярвам, че няма да загубя.

За миг се размечта и си представи някаква сцена на горната палуба.

- Изглеждаше направо фантастично в оня бански на конкурса за най-хубави крака това момиче. Страшни крака. Мислиш ли, че е от нещо, което им дават да ядат в Австралия? Чувал съм, че половината момичета у нас страдат от рахит.

Тимс очевидно не му обръщаше никакво внимание, загледан в часовника си.

Плъмър не спираше:

- Всички офицери ще го гледат. Честно ли е това, а. Още само две нощи на борда и всички офицери ще гледат момичетата по бански, докато ние сме заточени тук долу при проклетия главен двигател. Разбрах, че даже пехотинците ще се сменят на постовете си в девет, за да могат и те да видят част от конкурса. Едни правила за едни хора, други за нас. Изобщо не е справедливо, нали? Сега, след като войната свърши, е редно да разгледат всички несправедливи разпоредби в проклетия флот.

Плъмър погледна един циферблат, изруга, после погледна към Тимс, който се бе вторачил в стената.

- Добре ли си, Тимс? Нещо те тормози, май?

- Покрий ме за половин час - каза той и тръгна към изхода. - Трябва да свърша нещо.

Ако можеше да види началото на финала на „Кралица на „Виктория“, младият Плъмър нямаше да е толкова оптимистично настроен за пътуването си до Скарбъро. Защото Ейвис Радли, въпреки че бе смятана за сигурен победител, изглеждаше странно посърнала. Или според жаргона на конните залагания, както се изрази един от моряците, много приличаше на трикрако магаре.

Застанала на импровизираната сцена заедно с останалите претендентки за титлата, с лице към полюшващите се маси, на които бе сервирана последната официална вечеря за жените, тя изглеждаше бледа и замислена, въпреки бляскавата алена коприна на роклята, с която бе облечена, и лъскавата грива на русата й коса. Докато останалите момичета се смееха и хващаха за ръце, мъчейки се да запазят равновесие на високите си токчета, а корабът потъваше и се издигаше по вълните, тя стоеше сама и леко встрани с повяхнала усмивка и очи, помръкнали от незнайна тъга.

На два пъти доктор Даксбъри, водещият на програмата, бе хващал ръката й и се бе опитвал да изкопчи от нея няколко думи, свързани с плановете й за новия й живот, или я бе подканял да си припомни любимите си мигове от това пътуване. Но тя сякаш изобщо не го забелязваше, дори и когато той за трети път запя „Танцуващата Матилда“.

Сигурно сутрешното гадене я бе изтощило, отбеляза една от булките. Всички бъдещи майки изглеждаха зле в първите няколко месеца. Беше само въпрос на време. Няколко не толкова доброжелателно настроени предположиха, че може би без скъпото бельо и козметика Ейвис Радли съвсем не е красавицата, за каквато я смятаха всички. И когато човек я сравни с грейналата Айрийн Картър, разкошна в роклята си в бледо прасковено и синьо, явно безразлична към бурните води, беше трудно да се оспори истината.

Доктор Даксбъри се оттегли от сцената под разпокъсани аплодисменти. Нямаше как да аплодират постоянно една и съща песен, а и докторът вероятно бе твърде пиян, за да обърне внимание на публиката си.

Най-сетне той забеляза енергичното махане на помощник-капитана в края на сцената и след няколко опита драматично посочи към капитана, след което вдигна ръце, сякаш искаше да се оправдае, че никой не му е казал.

- Дами - започна Хайфийлд, като побърза да се изправи, преди Даксбъри отново да запее. Изчака, докато в хангара се възцари тишина. - Дами... Както знаете, това е последното ни вечерно увеселение на „Виктория“. Утре вечер ще акостираме в Плимут и ще прекарате вечерта в подреждане на вещите си и повторна проверка с помощта на служителките от женския корпус дали има кой да ви посрещне и къде да отидете. Утре сутрин ще обсъдя с вас приготовленията по-подробно на самолетната палуба, но засега бих искал да ви кажа няколко думи.

Жените, мнозина от които не можеха да си намерят място от притеснение и вълнение, го гледаха и се побутваха една друга, шепнейки си. Покрай стените стояха мъжете, с ръце зад гърбовете, обърнати право напред. Моряци, офицери, пехотинци, инженери: всички в парадна униформа в чест на случая. За някои, осъзна Хайфийлд, това щеше да е последният път, в който я обличат. Сведе поглед към своята с мисълта, че не след дълго същото ще важи и за него.