Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Благодаря каза Хайфийлд. - Не знам какво друго да кажа. Обикновено не се поддавам на...

Тя поклати глава, сякаш онова, което му бе дала, е нищо. После приглади косата си. Той се дръпна още по-назад в сенките. „Не се поддавам на...“, на какво? Никол престана да диша и всичко изчезна за него. Не се бе почувствал така дори когато жена му разкри, че има любовна връзка с друг. Това беше по-лошо.

Двамата си размениха реплики, които не можа да чуе, а после гласът й отново се повиши.

- О, капитане - подвикна тя, - забравих да ви кажа... Шестнайсет.

Никол забеляза как Хайфийлд се взира в нея неразбиращо.

Тя тръгна в посока към главния хангар.

- Шестнайсет таблетки пеницилин в голямото шише. Седем в по-малкото. И десет стерилни превръзки в бялата чанта. Поне толкова трябва да бъдат.

Смехът на капитана го последва чак до подножието на стълбите.

Досадата от седмици наред в морето трябва да бъде изпитана, за да бъде разбрана напълно , а чувството на безсилие и безизходица в подобно съществуване в крайна сметка е толкова съсипващо за ума , че надвишава потенциалната опасност от това да бъдеш взривен от врага... когато не се биехме с врага, ние се биехме помежду си.

Л. Троуман, „Вино, жени и война“

Два дни до Плимут

При липсата на коне и хиподрум, както и на начинаещи пилоти, които задължително се озоваваха в морето от време на време, вероятно не бе никаква изненада, че толкова ожесточено се залагаше на безукорно фризираните глави на участничките в конкурса „Кралица на „Виктория“. Възможно е госпожа Айви Тътъл и госпожа Джанет Лейтъм да се окажат леко разочаровани, ако узнаеха, че шансовете на двете се движеха четиридесет към едно, а пък Айрийн Картър можеше и да запристъпва още по-бодро и с полюшване на бедра, ако разбереше, че залаганията за нея са пет към две. Но вече дни наред бе ясно за всички, че истинската фаворитка за титлата, за чиито руси коси повечето мъже от екипажа бяха заложили по шилинг или два, бе именно Ейвис Радли.

- Фостър казва, че има доста големи залози за нея провикна се Плъмър, младшият огняр.

- Сигурно са големи, но дали са залози... - изреваха двамата от предишната смяна.

- Смята, че ако тя се окаже победителка, ще трябва да се раздели с половината пари, които е спечелил на залаганията в Бомбай.

Само след няколко часа щяха да влязат в прохладните и бурни води на Бискайския залив, но на близо трийсет метра под самолетната палуба, дълбоко в отделението на двигателите, температурата беше почти четиридесет градуса и ризите им залепваха по телата от пот. Тимс, гол до кръста, завъртя лъскавите дръжки на колелото, с което насочи парата към турбините на двигателя, докато Плъмър, който досега смазваше главния двигател, се зае да оглежда лагерите за прегряване, като понякога изругаваше, щом кожата му се допреше до парещ метал.

По телеграфа от мостика пристигаха заповеди да включат двигателите „на повече пара“ или „пълен напред“ в усилие да минат през бурните води колкото може по-бързо, а навсякъде около тях, заглушавайки дори неспирното бучене и ръмжене на машините, умореният стар кораб стенеше и пъшкаше в протест. Парата все излизаше през клапаните с малки изригвания; парцалите, които се опитваха да запушат процепите бяха подгизнали от врялата вода. В тези изблици „Виктория“ настояваше да покаже ясно годините си; множеството му циферблати и контролни уреди гледаха с откровеното безразличие на своенравна старица.

Плъмър приключи със затягането на една гайка, остави обратно гаечния ключ на поставката му на стената, после се обърна към Тимс.

- Значи не си заложил няколко шилинга на една от тях, така ли?

- Какво? - ядосано го изгледа Тимс.

Той беше страшен, когато беше в лошо настроение, но Плъмър, който му бе свикнал, продължи да дърдори:

- За конкурса довечера. Шумът от двигателите беше толкова оглушителен, че използва жестове, за да подсили думите си. - Има много пари, заложени на участничките.

- Пълни глупости - незаинтересовано отсече Тимс.

- Но нямаше да е зле да ги видиш, подредени там в оскъдните им бански, нали? - Описа извивките на женско тяло във въздуха и направи сладострастна физиономия. Това придаде направо комичен вид на момчешкото му лице.

- Да се настроиш още повече за госпожата.

Това, изглежда, още повече ядоса Тимс. Избърса лъсналото си от пот чело с някакъв мръсен парцал, после се пресегна да вземе един ключ от пода. Бурните води често разпиляваха инструменти по пода, където бяха опасни за глезените и пръстите на краката.