Джоджо Мойс - Корабът с булките

Останаха заслушани, докато стъпките на Тимс заглъхнаха по коридора към столовата на огнярите.

- Добре ли си? - попита тихо той.

Тя приглади коса встрани от лицето си и преглътна тежко.

- Добре съм.

- Съжалявам - каза той. - Не би трябвало да... - Гласът му заглъхна, сякаш не беше сигурен какво иска да каже.

Тя не знаеше дали има достатъчно смелост да го погледне. Накрая прошепна: „Благодаря“, и избяга оттам.

Когато се върна в столовата си, завари само още един пехотинец там: младият тръбач Емет беше дълбоко заспал, скръстил ръце под главата си с цялата невинност на младенец. В малкото помещение миришеше на спарено; жегата бе задушлива, носеше се миризма на пълни пепелници и стари обувки. Никол свали униформата си, изми се, после, с кърпа на врата и вече изпаряващи се капки вода по кожата, той извади хартията за писма от шкафчето си и седна.

Не беше добър в писането. Преди много години, когато се бе опитал да пише писма, бе разбрал, че химикалът се запъва по листа, чувствата върху хартията рядко отразяваха онова, което изпитва в душата си. Сега обаче думите се лееха сами. Даваше й свобода.

Има една пътничка на борда , пишеше той, момиче с мрачно минало. Когато разбрах какво е изстрадала тя, осъзнах, че всеки заслужава втори шанс, особено ако има кой да му го даде, въпреки всичко, което носи в себе си.

Запали цигара и се загледа, без да вижда нищо. Остана така известно време, незабелязвайки мъжете, които спореха в коридора, звуците от тромпета, с който някой се упражняваше в банята, моряците, които сега се настаняваха в хамаците си около него.

Накрая отново допря върха на химикала до хартията. Щеше да я вземе на брега на другия ден и да телеграфира написаното. Колкото и да струва.

Мисля, че се опитвам да ти кажа колко съжалявам. И че се радвам, че си намерила някого, който да те обича, въпреки всичко. Надявам се, че той ще се отнася добре с теб, Фей. Че ще имаш късмет да намериш щастието, което заслужаваш.

Препрочете го два пъти, преди да види, че е написал името на Франсис.

Сега разбирате защо британските войници уважават жените в униформа. Те са заслужили правото на най-голямо уважение. Когато видите момиче в униформа в защитен цвят или синята униформи на военновъздушните сили с малка лентичка на туниката - спомнете си, че тя не я е получила за това, че е оплела повече чорапи от всеки друг в Ипсуич.

„Кратък пътеводител за Великобритания'',

Министерство на Военните сили и флота, Вашингтон, Държавен департамент

Тридесет и три дни

Губернаторът на Гибралтар бе известен не само във Флота, а и сред Британските правителствени служби като изключително интелигентен човек. Беше си изградил репутацията на брилянтен стратег по време на Първата световна война, а и в дипломатическата си кариера бе прославен като безкомпромисен тактик и анализатор. Но дори и той бе останал вторачен в асансьорната шахта в продължение на няколко мига, преди да осъзнае какво виждат очите му.

Капитан Хайфийлд, който го водеше към самолетната палуба, където го очакваше специално изпълнение на Кралския пехотински оркестър, се прокле наум, задето не е проверил предварително маршрута. Една асансьорна шахта си бе просто шахта. Никога не би му минало през ум, че ще дръзнат да проснат бельото си точно там. Бели, цветни, посивели от носене или нежни като паяжина и поръбени с френска дантела, сутиените и долните дрехи се вееха весело по цялото протежение на просторната шахта като имитация на тържествените флагчета, които приветстваха този велик мъж на борда. И ето че сега най-изтъкнатият британски дипломат стоеше на борда на страховития боен кораб на Хайфийлд, заобиколен от строени чинно и безукорно спретнати моряци и зяпаше невярващо въжетата с долни гащи по тях.

Добсън. Той сигурно е знаел, но не го беше предупредил. Капитан Хайфийлд прокле крака си, задето го бе принудил да остане в кабинета си сутринта и да даде тази възможност на по-младия мъж. Не се чувстваше добре и бе решил да си почине, защото знаеше, че денят ще бъде дълъг и тежък, и се бе доверил на Добсън в грижите по посрещането. Трябваше да се досети, че той ще намери начин да го изложи.

- Аз... Ще разберете, че това е доста необичайно плаване - осмели се да каже капитан Хайфийлд, когато се овладя достатъчно, за да заговори. - Опасявам се, че се налага да сме малко... по-прагматични относно реда.