Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Била ли си друг път в Индия?

Тя се подразни, че й прекъсва мислите.

- Доста страни си видяла сигурно?

Не много - отвърна тя. - Предимно военни бази.

- Значи си пътувала доста.

Прави го, защото я няма Маргарет, мислеше си тя. Той е от онези мъже, които се нуждаят от публика. Опита се да се усмихне.

- Не повече от всеки, който е бил на служба, предполагам.

Той си запали нова цигара и замислено издуха дима към небето.

- Обзалагам се, че можеш да ми от говориш на един въпрос обаче - каза той.

Тя го погледна.

- Има ли разлика?

Тя се намръщи. На брега две коли стояха и не можеха да се разминат, надуваха клаксони. Звукът отекваше над дока и заглушаваше музиката.

- Моля? - Наложи се да се приведе леко напред, за да го чуе.

- В мъжете. - Той се усмихна, разкривайки зъбите си в мрака. - Имам предвид, има ли някоя националност, която да предпочиташ?

По изражението му разбра, че е чула правилно.

- Извини ме - каза тя. Мина покрай него с пламнали страни, но когато се пресегна за дръжката на вратата, той застана пред нея.

- Няма нужда да скромничиш пред мен - каза той.

- Би ли ме извинил?

- Всички знаем каква си. Защо да се преструваш? - Говореше напевно, затова й отне близо секунда, докато прецени опасността в казаното от него.

- Ще ми позволиш ли да мина?

- Знаеш ли, бях те преценил напълно погрешно. - Денис Тимс поклати глава. - Наричахме те Госпожица Мраз в столовата. Не можехме да повярваме, че изобщо си се омъжила. Бяхме решили, че си се венчала за някой от онези, вечно стиснали Библията в ръка проповедници, девствени до гроб. Колко сме бъркали, а?

Сърцето й биеше до пръсване, докато се опитваше да прецени дали има начин да се промуши покрай него и да мине през вратата. Една от ръцете му бе облегната на дръжката. Усещаше увереността му в собствената му сила, самочувствието на човек, който винаги получава онова, което иска.

- Толкова строга и морална с онези твои блузи, закопчани до брадичката. А всъщност си само една курва, която явно е убедила някой нещастен моряк да сложи пръстен на ръката й. Как го постигна, а? Обещала си му, че ще се пазиш само за него? Казала си му, че той единствен е означавал нещо за теб?

Протегна ръка към гърдите й, но тя го удари през пръстите.

- Остави ме на мира - каза тя.

- Какво има, госпожице Превзетост? Наоколо няма кой да види. Тогава стисна ръцете й, бутна я назад и опря гърба й в парапета. Тя залитна, когато тежестта на тялото му я блъсна като солидна стена. В далечината от някакъв хотел в пристанището долетя смях.

- Виждал съм момичета като теб в хиляди пристанища. Не бива да пускат такива като теб на борда - мърмореше той влажно до ухото й.

- Махни се от мен!

- О, стига вече! Нали не очакваш да повярвам, че не си изкарваш допълнителни доходи, докато си тук...

- Моля...

- Дръпни се настрани, Тимс.

Гласът дойде откъм дясната й страна. Тимс вдигна глава и тя надникна над рамото му. Той стоеше там, а очите му горяха като черни въглени в сумрака.

- Дръпни се настрани, Тимс. - Гласът му беше леден.

Тимс разпозна кой е другият мъж, усмихна се, после усмивката му помръкна, сякаш не беше сигурен колко приятелски може да се държи с него.

- Малък спор за цената - каза той, като отстъпи от нея и демонстративно заоправя панталона си. Няма за какво да се месиш. Знаеш какви са тези жени.

Тя затвори очи, защото не искаше да види лицето на пехотинеца. Трепереше силно.

- Влез вътре. - Бавно изрече пехотинецът.

Тимс изглеждаше абсолютно невъзмутим.

- Както казах, пехотинецо, само спорехме за цената. Иска двойно повече от стандартната тарифа. Смята нас, моряците, за платежоспособен пазар, ако разбираш за какво говоря.

- Влез вътре - повтори Никол.

Тя пристъпи по-близо до стената, понеже не искаше е пред погледа на Тимс.

- Ще запазим случката в тайна помежду си, нали? Сигурно не искаш капитанът да разбере, че превозва проститутка. Или кои са приятелите й.

- Ако само погледнеш към госпожа Маккензи през остатъка от плаването ни, ще ти видя сметката.

- Ти ли?

Може да не е на борда. Може да не е на това плаване. Но ще ти дам да се разбереш.

- Не е хубаво да ме имаш за свой враг, пехотинецо. - Тимс беше до вратата. Очите му блеснаха в мрака.

- Ти не ме слушаш.

Последва миг на абсолютна тишина. После, с един последен и гневен поглед към двамата, Тимс влезе вътре гърбом. Тя тъкмо щеше да си поеме дълбоко дъх, когато голямата му бръсната глава се появи отново.

- Предложила ти е половин цена, нали? - Той се разсмя. - Ще кажа на твоята госпожа...