Джоджо Мойс - Корабът с булките

Маргарет не изпитваше угризения, че задържа мястото. Без да я е грижа за жегата и прахоляка, както и за собственото й често споменавано „деликатно състояние“, Ейвис я бе замъкнала къде ли не следобеда. Бяха обиколили всички европейски магазини, после прекараха близо час в магазина на армията и флота, както и още толкова в спорове за цените с разни мъже и малки момчета, които постоянно им предлагаха явно уникално изгодни сделки. Маргарет много бързо се бе изморила от пазаруването; струваше й се нередно да стиска рупиите в ръката си пред лицето на крайната беднотия на търговците. Ейвис обаче се бе впуснала в пазарлък с изненадващ ентусиазъм и прекара голяма част от вечерта да оглежда различните си покупки и да се хвали с цените им.

Маргарет бе слисана от малкото, което бяха видели от Бомбай. Бе шокирана от гледката на индийци, които спят направо на улицата, и от привидната им безучастност към условията им на живот, от контраста между слабите им крайници и млечната белота и пухкавост на собственото й тяло, от физическите недъзи и полуголите деца навсякъде. Сега се чувстваше засрамена, задето се бе оплаквала от неудобното си легло в каютата.

Донесоха й напитката и тя нарочно даде бакшиш на келнера пред погледа на Ейвис. После, когато мъжът се отдалечи, тя се загледа към „Виктория“, кротко очакващ ги в спокойните води на пристанището, и за миг гузно се замисли дали Франсис спи. Всички светлини на кораба бяха запалени, придавайки му празничен вид, но без самолетите и хората палубата му изглеждаше пуста като огромна ненаселена степ.

- О! Място! Имате ли нещо против да седнем при вас?

Маргарет се извърна и видя Айрийн Картър, придружена от една от приятелките си, да дърпа стола насреща й. Усмихваше се широко с начервените си устни, но усмивката изобщо не достигаше до очите й. Въпреки жегата, изглеждаше спретната и организирана и наоколо й се носеше ухание на лилии.

- Айрийн - поздрави я Ейвис, чиято усмивка повече приличаше на озъбване. - Колко мило.

- Направо сме изтощени - каза Айрийн, захвърли чантите си под масата и вдигна ръка да повика келнер. Той се появи мигновено. - Всички тези туземци непрекъснато ни следват навсякъде. Наложи се да помоля един от офицерите да им нареди да ме оставят на мира. Не мисля, че изобщо разбират колко са досадни.

- Видяхме човек без крака - сподели приятелката и, пухкаво момиче с печален вид.

- Просто седеше там на едно килимче! Можете ли да си представите?

- Мисля, че може да са го оставили там продължи момичето. Може би някой просто го е сложил там и го е зарязал.

- Не сме забелязали. Толкова бяхме заети да пазаруваме, нали, Маргарет? - Ейвис махна към своите чанти.

- Така е потвърди Маргарет.

- Купихте ли си нещо хубаво? - попита Айрийн. На Маргарет й се стори, че в очите й блясва стомана.

- О, нищо, което да те заинтригува - отвърна Ейвис, чиято усмивка сякаш бе залепнала за лицето й.

- Наистина ли? Чух, че си купила нещо за финала на „Кралица на „Виктория“.

- Нати Джонсън ви е видяла в Армейския и флотския магазин - каза пухкавото момиче.

- Онова ли? О, едва ли ще го облека. Честно казано, изобщо не съм мислила какво ще сложа.

Маргарет тихичко изсумтя в чашата си. Ейвис бе прекарала близо час да се оглежда в различни тоалети. „Ще ми се да знаех какво ще облече Айрийн Картър“, мърмореше си тя. „Ще се постарая да я накарам да си изяде шапката от завист.“ Бе похарчила за три рокли повече, отколкото бащата на Маргарет харчеше за храна на кравите за цяла година.

- О, предполагам, че ще изровя нещо от багажа си - подхвърли Айрийн. - Нали все пак всичко е само за забавление?

- Точно така.

„Как ли пък не“, помисли си Маргарет, без да откъсва очи от замръзналата усмивка на Ейвис.

- Напълно съм съгласна - каза Айрийн. - Знаеш ли какво, Ейвис? Ще кажа на всички момичета, които шушукат, че приемаш конкурса твърде насериозно, че много грешат. Точно така. - Тя замълча за миг. - И че съм го чула от устата на вълка. - Тя вдигна чашата си за тост.

Маргарет трябваше да прехапе устни, за да не се разсмее на физиономията на Ейвис.

Четирите жени, събрани на една маса заради липсата на свободни места, а не от приятелски чувства, прекараха близо час и половина заедно. Поръчаха си риба с къри; Маргарет реши, че е страхотно вкусно, но съжали, когато усети стомашни киселини. Другите булки обаче демонстративно размахаха ръце пред устите си и заявиха, че не става за ядене.

- Надявам се, че не е навредило на бебето - подхвърли Ейвис, сложила длан върху несъществуващата издутина на корема си.