Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Трябва да се движите заедно и да не се отклонявате от големите улици. - Служителката от женския корпус полагаше върховни усилия да надвика шума на нетърпеливите да слязат на брега. - И трябва да се върнете най-късно до двадесет и два часа. Капитан Хайфийлд ясно заяви, че няма да толерира закъсненията. Разбирате ли всички?

Бяха минали само месеци от бунта на индийските моряци в пристанището, протестирали срещу условията на живот. Как това бе ескалирало все още бе предмет на обсъждане, но неоспорим бе фактът, че избухналата ожесточена стрелба между английските военни части и бунтовниците бе продължила няколко дни. Имаше доста разгорещени дискусии доколко е разумно да се позволи на жените да слязат на брега, но след като бяха останали на борда в Коломбо и Кочин, не изглеждаше справедливо да ги държат повече на кораба. Сега служителката вдигна папката си, докато бършеше лице със свободната си ръка.

- Дежурният офицер ще записва имената, когато се връщате на борда. Гледайте да запише и вашето.

Горещината бе толкова потискаща, че Маргарет стискаше здраво перилата и си мечтаеше да поседне, докато тълпата се притискаше и огъваше нетърпеливо. Ейвис, застанала до нея, все се изправяше на пръсти и после на висок глас споделяше какво е зърнала, засенчила с длан очите си от яркото слънце.

- Трябва да идем до Портата на Индия. Явно всички ходят до Портата на Индия. И в клуб „Улингдън“ бил приятно, но е няколко мили извън града. Имат тенис кортове и плувен басейн. Мислиш ли, че бихме могли да вземем такси?

- Искам да намеря някой приличен хотел и да си вдигна краката за половин час - каза Маргарет. Бяха стояли прав цели два часа, колкото бе отнело на „Виктория“ да пусне котва, и заради ужасно високите температури глезените на Маргарет се бяха надули.

- Има време и за това, Маргарет. Ние, дамите в деликатно положение, трябва да се стараем да се движим активно. Ооо, виж! След малко ще ни пуснат.

Имаше опашка за малките файтони, теглени от коне които щяха да откарат жените до Червената порта на входа на дока. Онези, които вече бяха слезли по подвижното мостче, се скупчваха около тях, бъбреха оживено, проверяваха за пореден път чантите и шапките си, сочеха към града в далечината.

През портата Маргарет можеше да види широки, засенчени от дървета булеварди с големи хотели от двете страни, къщи и магазини, с тълпи от хора по тротоарите и пътя. Здравата опора под краката й и пространството направо я замаяха след толкова дълго време в морето и усети как на няколко пъти се олюлява, но не можеше да разбере дали е от жегата, или защото е свикнала с люлеенето на кораба.

Две жени минаха край тях, понесли огромни кошници с плодове на главите си с такова безразличие, с каквото булките носеха шапките си. Шепнеха си нещо помежду си и се смееха, прикрили уста с отрупани с пръстени ръце. Докато Маргарет ги гледаше, една забеляза нещо на земята. С идеално изпънат гръб, тя протегна босия си крак, взе предмета с пръстите на крака си, после го прехвърли в ръка и го пъхна в джоба си.

- Хитро - възкликна Маргарет, която от няколко седмици не бе зървала собствените си крака.

- Има вечеря е танци в хотел „Грийн“ - Ейвис проверяваше записките в бележника си. - Няколко от момичетата в 8Д ще ходят там после. Казах, че може да идем да пийнем чай с тях. Но нямам търпение да ида да напазарувам. Мисля, че вече съм купила всичко, което е възможно да се купи от пощенския магазин.

- Искам само да седна, за бога - измърмори Маргарет. - Не ме интересуват никакви забележителности или магазини. Искам само суша и място за сядане, по дяволите.

- Мислиш ли, че е редно да ругаеш толкова често? - измърмори Ейвис. - Наистина не подхожда да го чуеш от жена в... твоето положение...

Точно тогава, докато думите на Ейвис заглъхваха, Маргарет усети някакво общо смълчаване. Зачуди се какво го е предизвикало. Проследи погледите на останалите и забеляза Франсис да слиза по подвижното мостче след тях. Беше облечена в бледосиня блуза, закопчана до шията и с маскировъчни панталони. Носеше широкополата си шапка и очила, но дългата й червено-златиста коса и дълги крайници потвърждаваха самоличността й.

Поколеба се в края на мостчето, усетила вероятно тишината наоколо. После забеляза високо вдигнатата ръка на Маргарет и си проправи път към мястото, където стояха Маргарет и Ейвис. Докато вървеше, момичетата се отдръпнаха пред нея като вълните на Червено море в Библията.

- Значи, си промени мнението, така ли? - Маргарет усети как гласът й отеква във възцарилата се наоколо тишина.