Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Е, аз пък смятам, че е отвратително. Честно казано, ако родителите ми знаеха, че пътувам с такива личности, изобщо нямаше да ме пуснат да се кача на борда. - Момичето пред нея изпъна рамене и потръпна престорено силно.

Маргарет се взираше в рецептите за яйчен прах в тетрадката си, в разсеяните драскулки.

- Човек почва да се чуди - обади се друго момиче до нея.

Маргарет набута тетрадката си в кошницата, стана и излезе от стаята.

Скъпа Дийна,

Не мога да ти опиша колко е забавно на борда - доста изненадващо, предвид обстоятелствата. Оказах се участник в конкурса „ Кралица на „Виктория ", титла, която се присъжда на онази от булките, която е доказала, че е по-добра от останалите във всички женски занимания. Би било хубаво да мога да покажа на Иън, че мога да бъда ценна за него и кариерата му. Досега съм спечелила точки за уменията си в занаятите, шева, музиката (пях ,,Шенандоа “ - публиката много хареса изпълнението ми) и направо няма да повярваш, конкурса за най-хубави крака! Бях със зеления си бански костюм и сатенените обувки в същия цвят. Надявам се, че няма да си против, че ги взех. Ти толкова рядко ги носеше, а ми се струва глупаво да ги пазиш „за специални случаи", след като в Мелбърн има толкова ограничен светски живот след заминаването на Съюзническите сили.

Как си ти? В писмото си мама ме информира, че вече не си пишеш с онзи мил младеж от Уейвърли. Тя не споменава точно какво е станало - трудно ми е да си представя, че някой може да бъде толкова жесток, че да зареже така едно момиче. Освен ако не си е намерил друга, предполагам.

Мъжете са такава загадка, нали? Благодаря на бога, че Иън е предан и всеотдаен.

Трябва да вървя, скъпа сестричке. Съобщават по уредбата, че е време за къпане, и аз копнея да поплувам. Ще изпратя писмото от следващото пристанище, в което акостираме, и непременно ще ти разкажа за всичките си приключения там!

Твоя любяща сестра, Ейвис

Това бе първият път, в който на булките разрешаваха къпане в океана и предвид недостига на вода в последните дни, малко бяха онези, които не се възползваха максимално. Когато Ейвис довърши писмото си и тръгна към предната част на палубата, видя стотици жени, вече потопени в бистрата вода, пищящи и плуващи около спасителните лодки, докато свободните моряци и офицери се бяха надвесили над перилата, пушеха и ги наблюдаваха.

Още не личеше по нищо, че носи бебе. Ейвис се огледа с известна гордост - коремът й бе все така плосък, но в гърдите й имаше доста привлекателна пълнота. Нямаше да е някой от онези разплути китове като Маргарет, които пуфтяха и се потяха в ъглите с гротескно подути глезени като на слон. Тя щеше да се постарае да остане стройна и привлекателна до края. Когато коремът й порасне много, щеше да се оттегли в дома си, да се погрижи за красивата детска стая, без да се показва пред хората, преди да се появи бебето. Така постъпваха дамите.

Сега, когато вече не й се гадеше, беше сигурна, че бременността ще й се отрази чудесно: благодарение на постоянното излагане на слънце кожата й блестеше, а в русите й коси имаше нови светли кичури. Привличаше вниманието където и да отидеше. Беше се питала дали сега, когато състоянието й бе публично известно, не е редно да се прикрива повече, дали не е разумно да бъде по-скромна. Ейвис свали лятната си рокля и се поизпъна малко, за да е сигурна, че ще бъде видяна в най-добрата си светлина, преди да се излегне изящно на палубата, за да се пече на слънце. Ако не се брои онази нещастна история с Франсис - какъв обрат само! и предвид постоянното увеличаване на точките й в съревнованието за кралица на „Виктория“, тя смяташе, че пътуването можеше да се отчете като успех.

Малко встрани оттам Никол се бе облегнал на една стена. Обикновено не пушеше на палубата, особено докато е на пост, но през изминалите няколко дни пушеше непрекъснато и с някаква мрачна решителност, сякаш повтарящото се действие можеше да прочисти мислите му.

- Ще поплуваш ли после? - Един от моряците, с който често играеха на флотския вариант на „Не се сърди човече“, се появи до рамото му. Мъжете щяха да бъдат допуснати във водата, след като и последната жена излезе оттам.

- He. - Никол угаси цигарата.

- Аз ще плувам. Нямам търпение.

Никол любезно кимна.

Морякът махна с палец към жените.

- Тези жени. Гледай ги само как се забавляват. Напомнят ми за моите у дома.

- О.

Имаме река, която минава покрай градината ни. Когато момичетата бяха малки, често ги водехме там в слънчевите дни и ги учехме да плуват. - Той замахна с ръка сякаш плува, потънал в спомените си. Когато живеят близо до вода, нали разбираш, трябва да знаят как да са задържат на повърхността. Така е най-безопасно.