Джоджо Мойс - Корабът с булките

Мъжете сигурно си мислеха, че нещо не е наред с него. Беше възможно и губернаторът на Гибралтар да забележи. Не беше глупак. „Проклет да съм, ако те оставя преждевременно“, безмълвно обеща той на кораба, стиснал здраво парапета. „Ще държа на теб, докато не ми окапят и двата крака.“

- Това, което трябва да направите, дами, е да смесите една равна супена лъжица яйчен прах с две лъжици вода. Оставете да престои няколко минути, докато прахът поеме цялата течност, после разбийте бучиците с дървена лъжица. Може да се наложи да действате енергично... с повече мускули, както се казва. - Тя огледа неразбиращите лица насреща си. - Това е английски израз. Не означава... не точно мускули.

Маргарет седеше с тетрадка в скута си и химикал в ръка. Беше се отказала да пише преди няколко рецепти, разсеяна от мърморенето около нея.

- Проститутка? Не вярвам. Флотът не би позволил такава да пътува с мъжете.

- Ами те не са знаели, нали? Не може да са знаели.

- Има най-различни неща, които можете да опечете с яйчен прах. С малко магданоз и кресон можете да приготвите доста... прилично подобие на бъркани яйца. Така че не се чувствайте ограничени само защото може да не разполагате с продуктите, с които сте свикнали у дома. Всъщност, момичета, определено няма да имате продуктите, с които сте свикнали.

- Но кой, за бога, ще се ожени за нея? Дали е бил някои от клиентите й?

- Ами ако не знае? Не мислите ли, че от флота трябва да му кажат?

Същото се приказваше из целия кораб. През изминалите няколко дни Франсис Маккензи, може би най-незабележимият пътник, който някога бе превозван на „Виктория“, бе станала най-печално известният. Онези, които бяха общували с нея, бяха силно впечатлени, че подобна скромна на вид млада жена имаше такова тъмно минало. Други смятаха историята за предишната й професия за изключително интересна и се чувстваха длъжни да я доразкрасят с информация, която никой още не бе в състояние да опровергае. Ако изобщо би поискал да го направи; следващото слизане на брега още бе доста далеч и несъмнено това бе най-смайващото нещо, което се бе случило по време на плаването досега.

- Чух, че е била във влака. Нали знаете, който са изпращали при войниците. Бил пълен с... такива жени.

- Мислите ли, че е трябвало да я проверят за болести? Знам, че са го правили на американските транспортни кораби. Имам предвид, че може да сме делили една баня с нея, за бога.

Маргарет едва се сдържаше да не ги прекъсне и да заяви на тези клюкарки, че не знаят какво приказват. Но проблемът бе, че и тя нямаше представа за истината.

Франсис не казваше нищо. В нощта на инцидента тя се бе оттеглила в стаята и бе останала в леглото, преструвайки се на заспала, докато другите бяха излезли навън сутринта, а често продължаваше да се прави, че спи и когато те се връщаха в каютата. Почти не бе проговорила, освен в краен случай. Беше дала вода на кучето. Беше отворила вратата леко. Попитала ги бе дали имат нещо против. Избягваше голямата столова. Маргарет не беше сигурна дали изобщо хапваше нещо.

Ейвис бе помолила, доста показно, да бъде преместена в друга каюта, а когато единственото друго свободно легло се бе оказало не по вкуса й, бе заявила високо, че не иска да има нищо общо с Франсис. Маргарет й бе казала да не се прави на глупачка и да не слуша всякакви измислени клюки, които изобщо не са верни.

Но беше трудно да я защитава с усърдието, което би желала, след като Франсис не правеше нищо, за да защити сама себе си.

И дори Маргарет, която обикновено не губеше лесно дар слово, трудно можеше да измисли какво да й каже. Подозираше, че е леко наивна в определено отношение, но някак си не можеше да си представи строго облечената, доста сдържана млада жена в ролята на „една от онези“. Единствените познания на Маргарет за подобни жени бяха от плаката със снимка в столовата на Денис Тимс със строгия надпис: „Венерическите болести - тихият убиец“; както и от уестърните, които бе гледала с братята си и в които всички жени седяха заедно в дъното на някой бар. Дали и Франсис беше носила рокли с тесни корсажи и прекалено много руж на лицето си, за да подмамва мъжете? Дали ги беше канила горе, за да си разтвори краката и да им позволи да правят каквото си поискат с нея? Тези мисли измъчваха Маргарет, придаваха друг нюанс на всеки разговор с Франсис, независимо от добрината и любезността, която момичето й бе показало досега. Осъзнаваше го и се срамуваше от това. Подозираше, че и Франсис го усеща.