Джоджо Мойс - Корабът с булките

Никол кимна и жестът му можеше да се изтълкува кат съгласие.

- Понякога си мислех, че повече няма да ги видя. Много пъти ми е минавало през ума, ако трябва да съм честен. Не че с хубаво човек да се отдава на подобни мисли, нали, момко?

Въпреки волята си, Никол се усмихна на обръщението, с което го бе назовал по-възрастният мъж.

- И все пак... все пак. Хубавото предстои. - Дръпна силно от цигарата си, после я хвърли във водата. Изненадвам се, че нашият Хайфийлд ги е пуснал във водата! Щях да кажа, че видът на толкова много женска плът ща му дойде в повече.

Следобедът бе слънчев и тих, както и през изминалите няколко дни. Под тях, в прозрачните води, две жени извиваха тела и пищяха, мъчейки се да се покатерят на една от спасителните лодки, докато други се бяха надвесили над корабните перила и подвикваха окуражително. Една изпищя високо, когато приятелката й я напръска с шепа вода.

Мъжът ги гледаше с благ поглед.

- Студенокръвен е този Хайфийлд. Винаги съм го казвал. Човек не може да има вяра на някого, който все иска да е сам.

Никол не каза нищо.

- Имаше период, когато бих скочил срещу всеки, който казва, че е лош капитан. Трябва да призная, че по време на конвоите се гордеехме с него. Но сега се вижда, че е загубил много. Самочувствието му го няма, нали, след „Несломим“?

Възрастният мъж нарушаваше негласното споразумение Между екипажа да не се говори за случилото се онази нощ, какво остава да се коментира кой може да е виновен. Никол не отговори, само поклати глава.

- Не можеше да раздава заповеди. Не и в критичния момент. Виждал съм го и преди - някои хора просто искат да свършат всичко сами. Мисля си, че ако главата му си беше на мястото в онази нощ, можеше да прехвърли командването и щяхме да спасим много мъже. Беше се затворил в себе си. Не гледаше в голямата картина. Това е нужно за един капитан - способност да види цялата картина.

Ако някой му даваше по шилинг за всеки дървен философ, когото бе срещал през годините си на служба, мислено отбеляза Никол, сега щеше да е богат.

- Все си мисля, че е някаква шега от страна на висшето командване, че му дадоха да командва кораб близнак, който да прибере у дома... Не... Не мисля, че можеш да опознаеш човек, докато не си го видял сред близките и скъпите му хора. Служил съм под негово командване пет години и не съм чул никой да го защити и похвали.

Останаха мълчаливи известно време. Накрая, осъзнал, ме разговорът им бе почти едностранчив, мъжът попита:

- Сигурно се радваш, че ще видиш семейството си, нали?

Никол запали нова цигара.

Нея я нямаше. Но и не очакваше да я види.

Бе останал да лежи буден през остатъка от онази нощ, докато думите на Джоунс го измъчваха почти толкова, колкото и усещането за собственото му предателство. Бавно, с отминаването на нощта и наближаването на утрото, неверието му се бе изпарило, постепенно заместено от събраните в обща картина странности и необясними неща и поведението й. Застанал в дълбините на кораба, той бе искал да чуе как тя възмутено отрича; искал бе да види оскърблението й от такава обида. Но нямаше нищо. Сега искаше тя да му даде обяснение - сякаш по някакъв начин го бе подвела.

Нямаше нужда да задава никакви въпроси, за да си изясни чутото; не и към нея поне. Когато се върна в столовата мъжете още я обсъждаха. Малка дивачка била по онова време, обясняваше Джоунс Уелсеца, навел се ниско от xамака си за цигара. С цял тон грим по лицето, сякаш някоя от другите жени я е намазала, за да се пошегуват с нея.

Никол бе замрял за миг на прага, чудейки се дали да се обърне и да си тръгне. Не беше сигурен какво го накарал остане.

На Джоунс, явно, му я били предложили, но той отказа! Не му харесала като тяло: „Слаба като вейка“, поясни той, „с никакви гърди“. И защото била пияна, каза той. Набърчи устни, сякаш му бяха предложили нещо противно.

Управителят я пратил горе с един от приятелите му, но тя се спънала по стълбите. Всички се засмели: имало нещо ужасно смешно в кльощавото момиче с тонове грим по нея, пияно като смок, с подгъващи се крака. Всъщност, каза той, с по-сериозен тон:

- Стори ми се, че е малолетна, ако ме разбирате за какво говоря? Хич не ми се щеше да ме арестуват.

Дакуърт, явно познавач в областта, се бе съгласил с него.

- По дяволите, братле. Сега изобщо не би предположил, нали? Изглежда студена като лед.

Дакуърт отново се бе съгласил. Ако двамата не я бяха познали, никой нямаше да разбере.

Никол бе започнал да развива хамака си. Мислеше да се опита да поспи малко преди следващия си пост.