Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Чух новината ти. Поздравления - каза Айрийн. - Съпругът ти знае ли? Предполагам, че е от съпруга ти - добави тя и се засмя, високо и звънливо, за да покаже, че се шегува.

- Мисля, че утре ще получим пощата - каза Ейвис, чиято любезна усмивка бе станала леко скована. - Предполагам, че вече е споделил с всички. Организираме малко парти, когато пристигнем в Лондон - продължи тя. - Струва ни се, че не отбелязахме подобаващо сватбата си заради войната, затова ще направим голямо тържество. Вероятно в „Савой“. А сега, разбира се, ще имаме двоен повод.

„Савой“ бе удар в десетката, помисли си Маргарет. Айрийн изглеждаше направо бясна.

- Всъщност, Айрийн, може би ще искаш и ти да дойдеш. Мама и татко ще долетят от Австралия - с новата линия на „Кантас Сървис“! - и съм сигурна,че много ще се зарадват да те видят. А и ти си съвсем непозната в Лондон, затова съм сигурна, че ще бъдеш доволна да си сред приятели. - Ейвис се приведе заговорнически. - Винаги е хубаво да имаш поне един ангажимент в светския си календар, нали?

„Бум и тряс!“, мислено отбеляза Маргарет, която вече се наслаждаваше на шоуто. Това бе по-мръсен номер и от онези, които братята й някога си погаждаха.

- Ще се радвам да дойда на малкото ви събиране, стига да мога - отвърна Айрийн, бършейки деликатно ъгълчетата на устните си. - Трябва да проверя какви са плановете ни, естествено.

- Разбира се. - Ейвис отпи от студената вода в чашата си, докато на устните й играеше лека усмивка.

- Но смятам, че е хубаво да има какво да отвлича мислите ти.

Ейвис само повдигна вежда.

- О, говоря за ужасната история, дето си се сближила с проститутка. Искам да кажа, кой за бога, би могъл да предположи? И то толкова скоро, след като другата ти малка приятелка бе хваната да си общува с онези мърляви инженери.

- Със смъкнати гащи - добави пълното момиче.

- Е, да, и така може да се каже - съгласи се Айрийн.

- Аз едва ли... - подхвана Ейвис.

Гласът на Айрийн бе загрижен:

- Сигурно е било ужасно притеснително за теб да не знаеш дали няма да те сложат в един кюп... нали знаеш, след всичко, което се изприказва за твоето спално помещение и ставащото в него. Всички се възхищаваме на стоицизма ти. Да, малкият ви светски прием е отлична идея. Ще отвлече вниманието ти в друга посока.

Следобедът бе преминал във вечер и с избледняването на светлината мислите й също бяха станали по-мрачни. Неспособна да понесе повече ограниченото пространство на каютата, тя бе обмислила дали все пак да не слезе от кораба. Но нямаше кой да я придружи, а Бомбай, изглежда, изискваше човек да има известен кураж и невъзмутимост, която тя не притежаваше. Излезе навън и се качи на палубата с лодките близо до мястото, където беше седяла с Мод Гон само преди седмица.

Сега остана там, загледана в светлините на пристанището, които проблясваха в мастилените води, прекъсвани начесто от шумното преминаване на влекачи и баржи. Странна смесица от миризми, ухание на подправки, гориво, парфюми, развалено месо се носеше в стихналия въздух и тя едновременно бе очарована и отвратена от всеки полъх. Мислите й вече бяха по-уравновесени; щеше да постъпи, както винаги. Ще оцелее. Още само две седмици, докато стигне до Англия, а отдавна бе научила, че човек може да издържи на всичко, ако се постарае достатъчно. Нямаше да мисли какво е могло да бъде. Мъжете, които най-добре успяваха да се справят с ужасите на войната, забелязала бе тя, бяха онези, които можеха да живеят ден за ден, способни да се радват и на малкото добро. Беше си купила кутия цигари в пощенския магазин. Сега запали една с ясното съзнание, че това е вреден навик, но въпреки това се наслади на парливия вкус. Над водата се носеха гласове и си подвикваха един на друг, а от някъде далеч се чуваше индийска музика - един протяжен, тъжен и нежен тон.

- Трябва да внимаваш. Не бива да си тук.

Тя подскочи.

- О - обърна се тя. - Ти ли си?

- Аз съм каза той, докато гасеше цигарата си. - Меги не е ли с теб?

- На брега е.

- С всички останали.

Тя се чудеше дали има любезен начин да го помоли да я остави сама.

Беше облечен с работния си гащеризон; беше прекалено тъмно, за да види петната от масло по него, но можеше да ги подуши заедно с аромата на тютюневия дим. Мразеше миризмата на масло: бе лекувала твърде много изгорени мъже, които бяха прогизнали от масло и още можеше да усети лепкавата плътност на плата, докато се мъчеше да го махне от телата им.

„Ще започна отново да работя като медицинска сестра в Англия“, каза си тя. Одри Маршал я бе изпратила с лично препоръчително писмо. Предвид годините й опит на военна служба, едва ли щяха да й липсват възможности за работа.