Ю Несбьо - Спасителя

— Полиция. Издирваме…

— Моля? — високо попита старецът и сложи ръка зад ухото си.

— Полиция — повиши глас Хари.

Малко по-напред мъж с кабел в ухото се размърда и докладва нещо на ревера си.

— Издирваме човека, който най-вероятно е седял до вас. Да сте забелязали някой да е излизал или вл…

— Моля?

Възрастната жена, явно придружаваща стареца, се наведе напред:

— Току-що излезе от залата. И то по време на песента…

Последното изрече с такова възмущение, сякаш не допускаше полицията да има друго основание да арестува невъзпитания зрител.

Хари се втурна към изхода, отвори вратата, пресече фоайето и хукна по стълбите към преддверието. Още преди да е излязъл, извика на униформения гръб пред сградата:

— Фалкайд!

Ръководителят на „Делта“ се обърна и отвори вратата.

— Да си видял някой да излиза през последните две минути?

Фалкайд поклати отрицателно глава.

— Станкич в е сградата. Предупреди всички!

Фалкайд кимна и повдигна ревера си.

Хари се върна във фоайето и забеляза малък червен телефона на пода. Попита жените на гардероба дали някой е напускал залата. Двете се спогледаха и отрекоха в един глас.

— А има ли друг изход освен главния по стълбите?

— Само авариен — осведоми го едната.

— Да, но вратата му се затръшва толкова силно, че щяхме да чуем, ако някой го е използвал — напомни другата.

Отново застана до вратата на залата и огледа фоайето отляво надясно, като се мъчеше да се сети откъде би могъл да избяга Станкич. Дали Мартине му каза истината? Наистина ли Станкич е бил в залата? Усети слаб сладникав мирис на парфюм. Да, Мартине не го беше излъгала. Чак сега се сети, че на влизане в залата се блъсна в един човек. Разбра накъде е тръгнал Станкич.

Дръпна рязко вратата на мъжката тоалетна. Въздухът от отворения прозорец в дъното го близна с мразовития си език. Втурна се към прозореца, погледна корниза и паркинга отдолу. Удари гневно по перваза:

— Проклятие!

От едната кабинка се чу звук.

— Ехо! — извика Хари. — Има ли някой?

В отговор водата обля шумно писоара. И пак същото хлипане. Погледът на Хари обходи кабинките и намери единствената заета. Легна по корем върху пода и видя два крака в официални дамски обувки.

— Полиция! — извика Хари. — Добре ли сте?

Хлипането спря.

— Той отиде ли си? — попита разтреперан женски глас.

— Кой?

— Каза ми да не мърдам оттук петнайсет минути.

— Няма го.

Вратата се отвори. Теа Нилсен седеше на пода между тоалетния блок и стената, а гримът се стичаше по бузите й.

— Заплаши, че ще ме убие, ако не му кажа къде е Юн — задавено се заоправдава тя.

— И вие какво направихте? — попита Хари, докато й помагаше да седне върху капака на тоалетната чиния.

Тя премига объркано.

— Теа, какво му казахте?

— Юн ми изпрати съобщение на мобилния — отвърна тя, вторачила празния си поглед в стената. — Баща му се разболял. Довечера излита за Банкок. Само си представете, точно тази вечер.

— За Банкок? Казахте ли това на Станкич?

— А трябваше да посрещнем премиера заедно — продължи отнесено тя. По бузата й е търколи сълза. — Дори не ми вдигна, когато му се обадих… аз… аз…

— Теа! Казахте ли на Станкич, че тази вечер Юн лети за Банкок?

Тя кимна с вид на сомнамбул, все едно всичко това вече не я засяга.

Хари стана и се върна във фоайето, където Мартине и Рикард разговаряха с мъж, в чисто лице Хари разпозна член от охраната на премиера.

— Отменете тревогата — обяви Хари. — Станкич вече е напуснал сградата.

Тримата се обърнаха към него.

— Рикард, сестра ти е отвън. Погрижи се за нея. Мартине, ще дойдеш ли с мен?

Без да чака отговор, Хари я хвана под ръка и тя се принуди да подтичва по стълбите, за да не изостава.

— Къде отиваме? — попита тя.

— На летището.

— И за какво съм ти аз?

— За да ми помогнеш, мила Мартине. Да намериш мъжа, невидим за моите очи.

Оглеждаше чертите на лицето си в прозореца на влака: челото, носа, бузите, устата, брадичката, очите. Мъчеше се да отгатне къде се крие тайната, но над червеното шалче не виждаше нищо особено. Само безизразно лице с очи и коса, които изглеждаха черни като нощта, обгърнала стените на тунела между Централната гара на Осло и Лилестрьом.

Хари и Мартине стигнаха до станцията в подлеза на Националния театър точно за две минути и трийсет и осем секунди. След две минути се качиха на бърз влак за Лилехамер с междинни спирки на Централната гара в Осло и на летището. Хари и Мартине заеха последните две свободни места във вагона, пълен с войници, пуснати в отпуск за Коледа, и студентски компании с вино в картонени кутии и коледни шапки на главите.