Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

— Постарайте се да станете независим човек — съветваше всеки път той, — но ако продължите да живеете така, никога няма да успеете. Ще платя този дълг вместо вас, но вие ще направите друг. Каква полза тогава? Ще ви помогна да се изправите на краката си, но ще следя как ще се справите със задачата си.

С пари, отзивчивост и твърдост Даг вдигна на крака мнозина, които немотията или лошият късмет бяха изравнили със земята. Но връщаше засрамени и разкаяни онези, които разчитаха само на своя мързел.

Северните ветрове вече не носеха сковаващ, леден студ, нито пък черните коне — отчаяние и ужас. Все повече и повече хора говореха за Даг с чувство на искрена признателност и уважение. Старите приказки за жестоките и отмъстителни планинци още можеше да се чуят тук-там в селото в равнината, защото злобата се изкоренява много трудно, но никой вече не нападаше името на Стария Даг. За всички той беше велик с добрината си човек.

Не отзивчивостта му към другите го правеше толкова велик. Хората не са създадени толкова признателни, че да се трогват особено много от постъпки като неговите. Но той постъпваше по един особен, твърде личен начин, който се различаваше от начина на действие на другите богаташи и точно това издигаше неговата личност, защото всичко, което остава непонятно за хората, бързо придобива обаятелния ореол на тайнственост. Между онези, които бяха случайни свидетели на милосърдието му, имаше и такива, които смятаха, че това се дължи на неговата старост, на отворила се хралупа в стария северен ствол. Като млад, Даг беше удрял здраво с юмрука си. По-късно бе показал твърдост и неумолимост в паричните дела. Останалите разбираха това и показваха уважение страхопочитание към него. Но в поведението му през последните години, в благородството, което проявяваше, имаше истинско величие.

Даг не се интересуваше какво казват за него. Достатъчно му беше неговото собствено мнение. Предстоеше му да осъществи една трудна промяна в самия себе си, след като бе натрупал богатство, му оставаше да изпълни най-трудната задача: да се грижи за хората.

Беше се раззеленило по хълмовете на имението, пърхаха пеперуди навсякъде, но зад стените на стария Бьорндал някой бавно гаснеше. Беше старият капитан Клинге. Лекарят, когото бяха извикали от града, му даде най-различни прахове и капки, но безрезултатно. На тръгване той рече на Стария Даг:

— Сигурно скоро ще има погребение.

Аделхайд Баре се разхождаше по градските улици, както правеше често това лято. Поздравяваше с усмивка познатите си, които срещаше. Дори може би беше по-усмихната отпреди, горда, че е скрила мъката си.

Аптекарят я посещаваше в дома на майора. Сега идваше често и не преставаше да й засвидетелства вниманието си, с усмивка на влажните си устни.

По Коледа Аделхайд беше гостувала на място, наречено Бьорндал. В нея се беше зародила мечта, но съдбата й измени. Мъжът, когото беше обикнала, дори не се бе сбогувал с нея. Тя имаше орис, подобна на тази на майка й, както и на останалите жени от рода й.

Аптекарят идваше в дома им, а тя се опитваше да го приема вежливо. Беше богат, а нуждата, в която живееха, я караше да мисли за баща си и за себе си, защото времето й минаваше. След като се убеди, че ще се ожени за нея, аптекарят не бързаше да определи ден за сватбата. Обичаше ергенския си живот и не се решаваше да му сложи край.

Сърцето на Аделхайд беше имало трудните си моменти, но бавно се беше поуспокоило. Започна да се усмихва на хората фалшиво. Но зад гърба й, й се присмиваха.

Баща й беше стар и беден, но продължаваше да се весели в компанията на приятели. С охота разказваше навсякъде в града за всичко, което се беше случило. Затова хората знаеха къде той и дъщеря му бяха прекарали Коледа — дори знаеха повече, защото майорът добавяше към разказа си по малко от тук и от там. От уста на уста, доукрасени още повече, неговите думи плъзнаха из града и младите жени започнаха да мечтаят за младия господар на Бьорндал, когото Баре беше описал като приказно красив и смел млад ловец.

Из салоните се шушукаше и затова Аделхайд изглеждаше особено разсеяна на зимните приеми, като едва отговаряше на въпросите, които й задаваха. Амбициите на това момиче бяха огромни, но ето че бе слязло от облаците! В старите и богати семейства на земевладелци не е никак лесно да влезе момиче, пък било то и от добро семейство, което няма и талер.

Аделхайд беше излязла да се поразходи и да купи нещо за ядене. Лятото беше чудесно дори в града. И в тъгата, която лежеше на душата й, тя си спомняше за други летни дни, които й бяха донесли радост и които я бяха карали да тръпне от щастие.