Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Клинге се почувства притеснен, когато Даг го помоли да поостане с него след определеното за лягане време и когато заповяда на госпожица Крюсе да донесе нещо за пиене. Това му се видя твърде необичайно. Веднага помисли за Фон Гал, който бе дошъл в имението унизен и си отиде смазан, унищожен. Трябва да са преговаряли за някоя важна сделка, във връзка с която Даг искаше да му възложи нещо още тази вечер.

Часовете минаваха в разговор за случайни неща и те наченаха третата кана с грог, когато Даг най-сетне мина на по-сериозни теми.

Той заговори за Бога и за задълженията, които има всеки човек на този свят и Клинге се съгласяваше, защото не смяташе за възпитано да противоречи на човека, чийто хляб ядеше. Освен това нямаше желание да заменя приятния разговор със спор.

Намерението на Даг тази вечер беше да разбере каква е житейската философия на Клинге и затова го попита с каква цел според него Бог е създал човеците.

Клинге си спомни една древна мъдрост, според която най-големите грешници стават отшелници, когато остареят и че може би с напредването на възрастта умът на Даг беше започнал да отслабва и съзнанието му да се променя. Но скоро отхвърли това предположение, защото виждаше колко здрав, силен и жизнен продължаваше да бъде Даг. Освен това много добре знаеше колко сериозен беше Даг и че ако някоя мисъл се загнездеше в неговия ум, тя не можеше да бъде налудничаво хрумване на изтощен духовно старец.

Клинге не отговори. Даг продължи да излага разбирането си за Бога и за хората. Най-после капитанът заговори предпазливо, че на тези сложни въпроси човек не може да даде никога еднозначен отговор и добави:

— Може би в този живот единствена наша задача е да вървим пряко съмнения и пречки, да напредваме предпазливо, без да спираме и без да губим смелост. И по този начин всеки стига до степента на съвършенство, за която е способен. Едни напредват малко, други отиват далеч в бавния ход на човечеството към по-добро. Важното в случая е всеки да действа искрено и добронамерено.

За пръв път Клинге формулираше гласно възгледите си за човешкия живот. Разговорът между двамата мъже продължи, често връщан към разгледани вече въпроси и прекъсван от продължителни паузи.

Накрая Даг се обърна към огъня и, като загледа капитана настойчиво, попита го тихо с изменен глас:

— Какви са нашите задължения по отношение на богатството? Издължили ли сме се за него, ако следваме закона и правото или… има и нещо друго?

Клинге, когото сиромашията и зависимостта бяха принудили в течение на толкова години да споделя върху парите мнението на другите, сега вдигна гордо глава, защото Даг го питаше за нещо, върху което беше мислил много често и което познаваше основно.

— Много беди и скърби на този свят могат да бъдат предотвратени, или поне ограничени, ако онези, които държат богатства в ръцете си, прибавят и малко милосърдие, когато упражняват своите законни права.

Замълчаха няколко минути и Даг отново заговори със същия тих глас:

— Странно ми звучи, че най-после чувам едно искрено мнение.

Клинге гордо се изправи:

— Невинаги — рече той с горчивина, — бедните могат да си позволят да говорят искрено. Парите купуват всичко: хора, души и дори… един стар капитан. Дори и той не може да накара истината да се прояви. Искреността изчезва пред парите.

Сега Даг вдигна глава и изгледа капитана:

— Не ви харесва моят дом ли, Клинге? — попита той.

— Вижте — заговори капитанът след известна пауза. — Човек не би могъл да пожелае по-безгрижен живот… но, понеже ме питате, казвам ви, че не всичко тук ми харесва. Страхувам се, че сега съм прекалено искрен и че утре може би ще съжалявам за тази своя искреност.

— Няма да съжалявате — го прекъсна Даг. — Кажете ми все пак какво не ви харесва тук… Може би намирате, че аз съм много… суров?

— Богатството — забеляза Клинге, — е една категория, върху която аз имам особени разбирания, които не се съвместяват никак с тукашната обстановка.

— Изяснете се, а аз ще преценя дали и доколко се съвместяват.

— Добре. Всъщност често съм ви смятал за жесток и непоносим.

— Как? Не е ли наш дълг да опазваме състоянието си посредством законите и с помощта на правосъдието? По-добре ли би било да го пилея и да го раздавам на прахосници?

— Не. Да се дава на недостойни хора е все едно да се хвърлят парите на вятъра, а и лесно спечеленото богатство може да съблазни онези, които са го получили наготово, да го използват за лоши цели. Трябва да се помага там, където е необходимо. За да живее добре, човек трябва да е мъдър и умерен.